Непознатата история: Зоополиция следяла за хуманното отношение към добитъка във Варна през 1931 г.
Забрана за отглеждане на овце в градски условия и други заповеди, свързани с домашните животни в града
Публикувана: 23 Apr 2019 | 8:39

Каруци и файтони се движели по улица „Преславска“.

 

 

 

В края на 1890 година във Варна било нещо съвсем нормално, разхождайки се из града, да видиш прасе, заровило зурла в разпиления край дворовете боклук, а крави, овце, кози, кокошки и всякакъв друг домашен добитък били неразделна част от градския пейзаж. Преброяването, направено на 25, 26 и 27 декември с.г., показва, че в града се отглеждали близо 1600 овце, 400 магарета, близо 795 коня, около 650 глави едър рогат добитък, 84 прасета и само една коза, разпределени на 25259 души население. Или приблизително всеки седми варненец притежавал някакво домашно животно, което постепенно започнало да се превръща в сериозен проблем по отношение на хигиената в града и спокойствието на гражданите.

 

Първите мерки за ограничаване на отглеждането на животни в градска среда, предприети през 1902 г. от кмета Руси Матеев, който на 13 май с.г. подписва „Заповед № 141“, забраняваща „пущание свободно, без никакъв надзор на добитъци“, предвиждаща конфискация на животните и глоба за стопаните им. Целта била да се ограничи не само свободното движение на животни по улиците, но и щетите, които те нанасяли на растителността и особено на младите фиданки. Заповедта гласяла: „Подписаний Кмет на гр. Варна, като взех пред вид, че отъ. пущането на свобода разни добитъци из и извън града, се правят много пакости на градини и частни домове, както и на посадените градски фиданки, тъй щото не люлее да се постигне целта и напразно отиват грижите, както на гражданите, така и на самото общинско управление, за упазвание посадените по улиците и отвъд града фиданки. Като имам пред вид, че запрещението за пущание свободно без никакъв надзор на добитъци е наумявано неколко пъти, то въз основание на п. п. 18 и 21 на член 88 от закона за градските общини, заповядвам:

 

  1. Задължавам всеки притежател на какъвто и да е добитък, когато се изкарва на паша или докарва от паша, да бива придружаван непременно от човек и то тъкмо от домът до определеното за събиране на чардата место на край града и от там обратно за домът;
  2. Под никакъв предлог нема да се взимат във внимание никакви извинения за неизпълнение ст. I от настоящата заповед;
  3. Добитъци, които се намерят свободни из града или на поляната към лозята, било по всички шосета и пътища около града, по които има посадени фиданки, ще се задържат като добитъци „юва“ (за клане – б.а.), а стопаните им ще бъдат глобявани съгласно чл. 72 от закона за градските общини с глоба от 1 до 50 лева и ако добитъкът е причинил некаква вреда, то по надлежний ред и съставен акт, ще се изисква и загубата.
  4. Грижата по надзора за точното изпълнение на тая заповед, възлагам на общинските санитарни пристави и пазачите на фиданките“.

 

Далеч по-драстични мерки предприема 5 години по-късно Жеко Жеков, който на 17 октомври 1897 година издава следния

 

„Приказ“, регламентиращ отглеждането на домашни животни на територията на града,

 

 публикуван в бр. 36 от 2 октомври с.г. на „Варненски общински вестник“:

 

„Констатирано е, че некои варненски жители държат овци в дворовете си. Понеже с държанието на овци в дворищата, освен че се произвождат разни нечистоти и миризми, но безпокоят жите­лите на съседните домове, на основание чл. 88, п. 23 от ,,3акона за градските общини“ постанових:

 

1) Забранявам  държанието овци в дворовете на града.

 

2) Нарушителите на настоящий ми приказ ще се наказват с глоба по чл. 96 от закона за градските общини“.

 

Самата община, която имала собствено стопанство в развиващия се като курорт Св. Константин, взема решение за „Закриване краварницата при окръжното стопанство“. То е публикувано на 19 декември 1909 г. във „Варненски общински вестник“ и ни разкрива един доста интересен и нетрадиционен подход за справяне със ситуацията:

 

„По решението нa oкp. cъвeт кpaвapницaтa нa oкp. стопанство cв. Koнcтaнтин ще се закрие и нaxoдящитe се в нея крави ще се paздaдът на зeмлeдeлци и скотовъдци oт окръга в условна собственнocт. Раздаването им ще стане съгласно специално изработения правилник. Срещу дадените крави нeмa да се плаща нищо, само че получателя се задължaвa да предаде на комисията първото теле, добре отхранено, когато то стане на две години. За тая цeл интepecyющитe се требва дa пoдaдат заявление направо до комисията най-късно до 28 дeкeмвpи, т. г.“

 

Иван Церов е поредният кмет на Варна, който се опитва да реши проблема

 

със свободно пуснатите по улиците на града домашни животни. На 3 май 1910 г. той подписва „Заповед № 334“, публикувана в бр. 17 на „Варненски общински вестник”:

 

„Забелезал съм, че повечето от гражданите, стопани на добитъка, като коне, крави, телета, овци, свини и пр. ги оставят свободно и без всекакъв контрол да ходят из улиците на града и околностите, с което причиняват повреди на частната и общинска собственост, пред вид на това и въз основа на чл. 64 от закона за градските общини, заповедвам:

 

1) строго се забранява безконтролното пущане на добитък из улиците на града;

 

2) задължавам стопаните на добитък да го придружават всекога при изкарването му на паша до предаванието му на пастиря;

 

3) заловеният добитък, из улиците и праздните места на града, непридружен от стопанина му. ще се откарва в общинския капан, дето при поискването му ще бъдат глобявани стопаните от 1 до 5 лева, вън от определената такса за храна, съгласно решение № 189/908 год.

 

Изпълнението на настоящата заповед възлагам на всички административни, полицейски власти и общински органи.

 

Препис от заповедта да се изпрати на  Варненски окр. управител за знание“.

 

Церов е и първият кмет на града, който предприема мерки за закрила на животните. На 25 ноември същата година той издава „Заповед №798“, с която се опитва да облекчи положението на „впрегателния добитък“.  Ето какво се казва в документа, публикуван в бр. 40 на „Варненски общински вестник”:

Изследването от 1890 г. е публикувано във „Варненски общински вестник“.

 
 

„Пред вид на това, че както гражданите, така и селяните претоварват колата си и жестоко измъчват впрегателния си добитък, като го подлагат на безжалостно третиране и изпитание, което се отразява болезнено на здравието на добитъка и чувствително на състоянието на стопаните, то, съгласно чл. 115 от закона за полицията в селските общини и на основание чл. 64 от закона за градските общини заповядвам:

 

Всеки, който впрега и товари кола с един, два и повече впрегателени добитъци, е длъжен да товари колата си по силите на добитъка си, който, без всекакво усилие, да може да ги тегли.

 

Забранено е жестокото отнасяне с домашните животни и птици

 

Изпълнението на тая заповед възлагам на градската санитарно-ветеринарна власт и на санитарните агенти. Препис от заповедта да се изпрати на г-на Варненски окръжен управител за сведение“.

 

Тази заповед имала изключително важно значение за един град, в който транспортът се осъществявал основно с животинска тяга. Едва преди четири години, в преломната за българския транспорт 1906 г., в страната са внесени първите леки коли от княз Фердинанд, шведския посланик, Министерството на вътрешните работи и един български инженер, а по улиците на Варна се движи, следвана от тумби босоноги деца, единствената за града частна лека кола – американски „Крайслер“, каран от шофьор немец. Тя принадлежала на д-р Б. Ючормански. (През 1907 г. пристига и първият омнибус марка „Бенц“.)

 

Въпреки че автомобилният транспорт в морската столица постепенно набира сили, движението на превозни средства с животинска тяга продължава да има важно значение за превоза на пътници и товари и през следващите три десетилетия, проблемът с претоварването на животните продължава да стои на дневен ред, за което свидетелства и

 

Едно важно нареждане на варненското градоначалство“,

 

публикувано на 10 април 1931 г. в бр. 245-246 на „Варненски общински вестник“, имащо за цел да разреши проблема. Според заповедта трябвало:

 

„1. Размерът на товара за впрегатния и товарен добитък да се нагажда с породата, силите, физическото състояние на добитъка, времето, пътищата и наклона им, видът и тяжестта на колата и пр. Като критерии за превишение размера на товара ще служи усилието и напрежението, което добитъка употребява за пренасянето му.

 

2. Употребяваните коли да бъдат смазани, а добитъка добре подкован.

 

3. За подбодрително средство да се употребява само бичът (камшика) или тънка пръчка. Употреблението им да става само по задната част (крупа) на добитъка, но в никой случай по другите части на тялото, а особено по главата.

 

4. Господарите или употребителите на добитъка са длъжни да полагат потребната грижа за отхранването и предпазването здравето на добитъка: да не го оставят без храна, нито пък в потно състояние на студ, ветър и пр., като и да не го употребяват в работа, когато е очевидно болен.

 

5. Всека една натоварена или празна кола да се придружава от един човек: водач, който да води добитъка по многолюдните улици.

 

6. Впрегнатия или свободен добитък да не се оставя по улиците и площадите без човек.

 

7. Да не се измъчват каквито и да било животни поради стари традиции, суеверия, предания и навици, или бият с камъни и пр. Нарушителите на тези ми заповеди ще се подвеждат под отговорност, като виновни в явно жестоко отнасяне към животните и ще се преследват въз основа чл. 475 от наказателния закон и им се налага глоба в размер до 2,000 лв.

 

Строгото изпълнение на тия ми заповеди възлагам на подведомствените ми полицейски органи, санитарно-ветеринарните власти и снабдените специално с нужната легитимация доброволни полицейски органи (зоополиция – б.а.) — членове на създаденото дружество за покровителството на животните.

 

Препис от настоящата ми заповед да се представи на г. Варненски Окръжен Управител за сведение, на г. Варненски Градски Общински Кмет за разгласяване, а на подведомствените ми полиц. органи за изпълнение. Градоначалник: Б. Германов“.

 

МАРИЦА ГЪРДЕВА

 

 

Четете още рубриката "Непознатата история"

Няма българин, който да не гледа подозрително на каквото и да е изменение на Конституцията

За кмета: Иван Мънзов

Кметуването на Дамян Перелингов

Фабриките на разврата във Варна

Отново за „Фабриките на разврата във Варна“ – част 2

Интервю с една истинска „Царица на плажа“ и нейните подгласнички отпреди повече от 80 години

Панайот Кърджиев – кметът, който затвори кафе-шантаните и си отряза заплатата

Развитие на Варна в северна посока и създаване на огромна курортна зона планирали общинари и архитекти през 1930 г.

Тия, които се отзоват на рекламите ни и посетят Варна, трябва да останат доволни от нашия курортен град

Театралното дело във Варна и жълтите вестници

Провъзгласяването на Стамболов за почетен гражданин на Варна

Третото кметуване на Руси Матеев – казино в Морската и бюфет в „Максуда“

Второто кметуване на Коста Ранков

Управлението на Жеко Жеков

Болестите, които лекува Варна

Коментари ( 0 )