Валери Станков строява земните ангели за вечерна проверка

150 стихотворения. Валери Станков. „Вечерна проверка за ангели“. Толкова.

Понякога си мисля, че всяка нова книга на Валери може да се представя така. Без повече думи. Излишни са. Когато един човек владее така вещо изкуството на Словото като Валери Станков, томове критика да изпишеш за него, все тая. Тя винаги ще е по-лека и все няма да може да изравни везните, ако от едната им страна сложим стиховете на поета, а от другата – написаното за него. С „Вечерна проверка за ангели“ този автор сякаш казва на всички: Има още накъде!

Всеки, който е следил и следи творчеството на поета (Валери има и великолепна проза), знае, че във всяка от книгите си той е различен, макар всяко от неговите стихотворения да носи запазената марка Made in Valeri. Не може да сбъркаш неговите поетични късове с никой друг. Няма как да сбъркаш. И „вечерната му проверка“ не може да сбъркаш.Тук поетът е буквално във вихъра на изящното българско поетично слово. Знем, че Валери през годините е давал гръб на класическия стих и на римата. В поредната му книга обаче стихът му буквално е изкован. Перфектен класически стих и рими, които бликат като от вълшебен извор. Да се чуди човек как умее този автор така да извайва стиховете си, че всяка дума да е художествен образ, а всяка рима – уникална. Едно с едно съзвучията не си приличат, не се повтарят. Различни са. Силни са. Няма го баналното, няма го шаблона.

„Аз вече спрях да вярвам в чудеса.
И никой в чудесата ми не вярва.
Бръмчи в съня ми луднала оса.
И в гърлото ми грачи черен гарван”

Или:

„Не знам къде отива този свят.
Не знам дали и краят му е близко.
Живея ли? Живея като в Ад,
от който няма мърдане – и изход”.

И ако през годините Валери е имал периоди, в които стиховете му са плющели като бич връз лицето на властимащи, управници и псевдодемократи, днес този гняв го няма. Толкова здраво обаче е стъпил на земята поетът, че с всеки свой стих казва: зная защо съм пратен на тоя свят, Господи, зная защо си ми дал този грешен живот.

„Пред ужаса – да пукна като плъх
е щастието – да летя над бездни.”

Да, поетът знае мисията си и не си прави илюзии. Не гради кумири, не преследва химери, не подгъва колене пред имащите. А мисията му е от скромна по-скромна и в същото време космополитна – да създава стиховете си, които са повече от един свят. Те са Космос. Толкова са истински и толкова философски мъдри, колкото са и обикновени. Станков служи в храма на поезията и съзнанието за тази мисия го кара да гледа на света с едни по-други очи.

„пропуснах не един, а сто живота! –
но пък живях ги истински – на стих”

Или:

„… а ти какво? – един клошар
и галактически пройдоха –
игра ва банк със кофти зар
с немилостивата епоха,
не сгъна за поклон нозе,
заточеник, почти Овидий,
ти, все пак, своето си взе!-
дойде, видя –
и си отиде.”

И още:

„Поезията – милост и присъда,
извън която нямам друг живот.”

В човешкото, простичко, но много богато и образно слово на Валери, диша денят ни, дишат нормалните човешки чувства. Има я носталгията по детството, по конфитюра на мама, по целувката на тати, по трикракото столче на дядо, има я ясната равносметка какво е Времето и какво сме ние в него, защо сме, какво е любовта ни и жената, която ни разминава с истинската, святата, неповторимата, живяна и недоживяна Любов, овековечена в „Жена за Рая”:

„...Светица от картините на Джото,
да се въртиш край мен като чекрък,
все тъй – недотъкала си платното,
да плискаш светлоструи светлина –
а аз да чезна в сладостна омая.
Защото знам – ти просто си Жена,
с която Бог ще ме приеме в Рая”

И още:

„Защо тъй късно идеш ми, Любов?
Аз грохнах от летежи в изнемога.
За теб да пея – вече съм готов! –
щом седна до коляното на Бога.”

Както и в предходните книги на поета Бог присъства и във „Вечерна проверка за ангели”. В стиховете си Станков неведнъж се е обръщал към Бог, с когото общува така, както би го направил и с първия срещнат клошар в парка. И това съвсем не е богохулство. Поетът е вярващ човек и вярва повече от всичко в своите ангели, които в новата си книга строява за вечерна проверка. Ангелите на Валери не са херувимчетата от християнския канон. Ангелите на Валери са навсякъде около нас. Те се крият в образа на любимата жена, на скъпите родители, на скитника, на съседката от третия етаж, на доброто куче, на котето, което не успява да пресече улицата, на врабчетата – ято месершмити, на охлювчето в тревата, на всяка прашинка като че ли от този пъстър свят, който ни заобикаля и осмисля битието ни, понякога без дори да го осъзнаваме. И може би тъкмо защото не го осъзнаваме, поетът ни го припомня в стихотворението си „Парадът на еднодневките”:

”Какво сме? Еднодневки на парад,
отнесли нейде малките си тайни.
Върнете си часовника назад? –
и помислете колко сме нетрайни.”

В цялата тази нетрайност и преходност обаче поетът съзира смисъла. А смисъла е да живеем честно и почтено, да знаем мисията си и да я следваме, с две думи – да бъдем Човеци. Творчеството на Валери Станков учи на това. И няма съмнение, че един ден поезията му ще залегне в учебните програми в училище. Това мъдро българско слово го заслужава. А в Началото бе Словото...

Юлиян Атанасов