Балканът пази своите тайни

За проходимите и не-такива скачащи води на Крушуна

По материала работи: Слав Велев

Ели Маринова

Сега у нас съкровищата на земята се делят на три вида. Първите са с табели на Европейския съюз за финансова подкрепа. Те са излъскани и пътищата до тях са проходими. Вторите са все още незаличени от стихии, треволяци и свлачища. Стъпките на хората ги поддържат видими. А третите…те са скрити от погледите на минувачи. Което не е задължително лошо. Има ги, там са. Били са там преди милиони години. Ще бъдат там и след още милиони. Когато ние ще сме само шепа прах. Водопадите подскачат, скрити вдън гори Тилилейски, пещерите им дават подслон на диви животинки, езерцата им синеят бистри и сини. Само пътищата на човека до тях са буренясали и скрити.

За Крушунските водопади е писано, снимано, говорено. Нашата малка страна е събрала на 111 000 кв. км площ, невероятно богатство от природни забележителности с изключителна красота. От пещери до водопади, природни феномени, земни пирамиди до върхове и планини. В интерес на истината, на 1360 км от Варна, в Хърватия се намира далеч по-колосален водно-планински природен резерват, известен като Плитвички езера. За него се сетих веднага щом видях изумрудените водоскоци на Крушуна.

ВОДОПАД ЗЕЛЕНАТА СКАЛА

В близост до село Крушуна, се намира не толкова известният и незаслужено пренебрегван водопад "Зелената скала", който остава в сянката на Крушунските водопади. Висок е около 20 метра, извира от пещера Урушка маара. Водата се спуска по стъпаловидния скат и образува феерия от кипящи водни струи по естествената скална каскада. На входа на Крушунските водопади ще ви кажат, че не знаят къде е Зелената скала. Ако много настоявате, ще ви кажат, че е опасно за живота преминаването по пътя към него. Ако много, много упорствате да научите накъде все пак да поемете и обещаете, че поемате отговорност за сигурността си, ще ви покажат посоката. Намира се от другата страна на ловешкото село – Урушката маара. През цялата пътека има табели и ленти, които предупреждават, че е опасно преминаването. Действително свличане на земни маси е отнесло част от пътечката и не е безопасно да продължите.

През цялото време се усеща прохладата от реката, а зеленината наоколо успокоява със своята свежест. Ако все пак преминете и стигнете до шума на водата, през клоните на две огромни паднали дървета ще видите малко падаща вода. Има два вида развой на пътешествието ви – да се разочаровате и върнете или да прескочите падналите дървета. Ако сте упорити и все пак го направите, ще ГО видите. Огромен и ненадминат по красота водопад, покрит изцяло с пухкав зелен килим от мъх. Ще останете изумени от неописуемата гледка. Невидимо откъде от самия ръб на скалата под оградата безброй водни струйки се стичат по гърбавината на скалата, покрита със свежо-зелен мъх и оттам като завеса се изливаха надолу. Всичко наоколо лъха на влага, на свежест и благодат.

КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ

Крушунските водопади са след село Крушуна, което е само на 34 км. североизточно от Ловеч и на 8 км. от гр.Летница. До самите водопади се стига за 15-20 мин. по малка еко пътека, която започва от хижата. В началото пътеката започва със стълби надолу и после се извива покрай рекичката, докато ви отведе до най-голямата в страната ни водна травертинова каскада, осеяна с много прагове, тераси и малки басейни. Главният водопад се спуска от височина 20 м. Разделя се на няколко ръкава и създава още няколко водопада. Въздухът до водопада е влажен и наситен с водни капки. Местността е напълно непроходима. Без стълбите и направената екопътека не може да се стигне до извора на водопада. Той е скрит в едноименната пещера. До там води тясна пътека, която се провира под варовиковата скала. Заради инцидент с фатален край от преди няколко години, при който загинаха двама туристи, част от пътеката до Крушунските водопади е забранена за преминаване като на места има забранителни табели и ленти.

Снимковата разходка дотам е само щрих, пръски, зелено парче от изяществото на родната земя. Дали Балканът ще пази част от тайните си, скрити за очите и нозете ни, това няма голямо значение. Ние сме само гости. Идваме, надничаме през прозорчето на живота и отминаваме пак в небитието. А те остават – водоскоци, гори и изумрудени езера. На пост. Да пазят Земята.