Кап. II ранг Борислав Великов: В морето късметът не помага

Току-що завършил ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ през 2001 г. и бях назначен за командир на противоподводна бойна част на фрегата „Смели”, която е с бордови номер 11 и е от състава на Първи дивизион патрулни кораби. Символично или не, но явно отредено й е било да бъде все с цифрата 1. Тя се оказва знакова и за мен на този кораб, на който имам честта да съм командир. Може би не е случайно, но фрегатата „Смели”, която се отъждествява с тази предизвикателна цифра на пионерските начинания, доста често първа се изправя пред предизвикателствата в съвременната история на Военноморските сили: посещения на пристанища в Средиземно море и провеждане на първи съвместни учения с кораби на НАТО през 90-те години. Непосредствено след назначението ми на кораба той участва в първото развръщане на групата за военноморско сътрудничество в Черно море BLACKSEAFOR през 2001 г. Тук ще вмъкна, че заради това бях изискан по-рано от определената дата за започване работа на моя випуск - 1 октомври. Фрегата „Смели” първа допринася от името на България и в операцията за контрол на корабоплаването в Средиземно море на НАТО “Актив Индевър” (Active Endeavour, ОАЕ) в Средиземно море през 2004 г. Тя е първата, задействана по член 5 на НАТО по искане на САЩ след атентатите на 11 септември 2001 г. По време на нашето участие в нея страната  ни беше приета  в НАТО. Добре си спомням как за първи път тържествено вдигнахме  флага на НАТО на фрегатата, когато бяхме в Средиземно море.

Така започва своя разказ „На капитанския мостик” капитан II ранг Борислав Великов, командир на „Смели” от 2015 г. досега.

Толкова много предизвикателства! Може да прозвучи клиширано, но истината е, че

морякът е моряк, когато е в морето, 

продължава той. -  При продължително престояване на неговия кораб на брега той се демотивира. Много хора казват: „На дърво без корен не се качвам“. Ако класифицираме кораба като техническо средство „без корен“,  което предполага и че морето не е за всеки, това да си в него само по себе си е достатъчно голямо предизвикателство. Това е много специфична среда за избор на професия, която не е за всеки. Мои близки хора, които са отдалечени от тази среда, при посещение на кораба в деня на отворени врати на празника на ВМС са споделяли своята изненада и първосигнална констатация за „странните условия на труд“. И дори след като корабът е швартован на кея и само леко се поклаща от вълнението, съм виждал как изпитват физически дискомфорт и пространствено объркване.

Беше ранната пролет на 2003 г., времето силно щормово, 4-5 бала, преходът ни през Йонийско и Егейско море се оказа дълъг, съпроводен с технически проблеми, зареждане на гориво на ход. Имаше артилерийска стрелба по буксируема въздушна цел от група кораби. Нещо много трудно за организиране и изпълнение заедно с корабите от постоянната група на НАТО в Средиземно море. Екипажът ни се представи по най-добрия начин. Същият този екипаж, но вече с изцяло променен матроски състав през 2000 г., когато  беше трансформиран в кадрови, и в по-голямата си част от съвсем млад офицерски състав, се изправи пред нови предизвикателства. Достойно изпълни всичките си задачи при непрекъснато провежданите епизоди на море при тежки метеорологични условия (4-5 бала вълнение) и продължил  9 денонощия преход от Таранто до Анталия.

След двегодишно обучение във Военната академия „Г.Ст. Раковски” през 2011 г. бях назначен за командир на корвета „Бодри” и половин година по-късно изпратен на длъжност в бреговия щаб на операция „Аталанта“ в Нортууд, Великобритания. Там задълженията ми се оказаха доста различни, дори бих казал, че нямаха нищо общо с тези на кораба.  „Аталанта“ се провежда от Европейския съюз и е насочена 

срещу пиратските действия 

около бреговете на Сомалия в  Аденския залив.  За времето, когато бях в щаба, за пръв път беше планирано и изпълнено огнево въздействие по пиратските лодки на сомалийския бряг с вертолети в тъмната част на денонощието, което затрудни тяхното развръщане на море. Особеното в тези действия беше да се постигне минимизиране до крайна степен на риска от човешки жертви.

През цялото време в Аденския залив имаше развърнати военни кораби като част от други операции, с аналогични задачи, както и кораби от отделни държави. Налагаше се поддържане на непрекъснат обмен на информация както с тях, така и с организациите на търговското корабоплаване, за да бъдат избягвани недоразуменията и да се постигне обединяване и съсредоточаване на усилията. Непрекъснато се провеждаха действия по локализиране и проверка на необозначени плаващи средства в морето. Пиратите имат свои прийоми, които правят на практика много трудно идентифицирането на техните лодки.  По информацията, която следя след моето завръщане, мога да кажа, че през последните години значително намаляха инцидентите с пленени кораби в Аденския залив. Сигурен съм, че тази нощна операция е допринесла за това. Разбира се, наред с многото други мерки, включително и качване на специални групи за охрана на търговските кораби, когато преминават през опасния район.  

След приключване на командировката ми в Нортууд се завърнах на корвета „Бодри”. През февруари 2016 г. , когато вече бях командир на фрегатата „Смели”, участвахме в противоподводното учение на военноморските сили на Румъния с международно участие SEA SHIELD. В пристанище Констанца фазата на море започна 

при доста тежки метеорологични условия 

Фрегатата извърши снемането от швартови и излизане от пристанището в много гъста мъгла, видимостта беше паднала до 40-50 метра. На моето запитване към командването на групата на море за някакви указания отговорът беше: „Всеки командир сам да решава”. Трудно решение - да поема ли риска, или не? Вярвайки на екипажа и на техническите възможности на кораба, реших корабът да се снеме и да изпълним задачите на море.  При излизане в открито море видимостта се подобри и в следобедните часове се оказа, че част от корабите закъсняха с включването си в учението. Някои от тях дори с два дни  заради гъстата мъгла.  При изпълнение на епизодите на море бяхме в една тактическа група  румънски кораби. На втория ден два от тях бяха освободени и се върнаха в базите си поради лошите метеорологични условия. Вълнението надхвърляше 4 бала, от всички участващи кораби „Смели“ остана най- малкият по размери. Като загребе вода, тя прехвърля цялата му носова надстройка. Въпреки успокоителната прогноза, силата на вятъра се повиши и вълнението достигна 5-6 бала. Някои от екипажа, които служат от 90-те години на корабите в дивизиона, споделяха, че за пръв път преживяват такова тежко щормово време на море. Отново  беше голямо изпитание и предизвикателство пред мен и целия екипаж. Големите кораби, които на ротационен принцип ръководят епизодите на море, невинаги се съобразяваха с трудностите пред по- малките от тежките хидрометеорологични условия. Заповядваха абсолютно неприемливи курсове и скорости за нас. Тактично предлагахме възможните изпълними. Вярно, имаше - как да го кажа? - някои индивидуални „драми” сред екипажа, които не издържаха физически - хвана ги морската болест, но скоро се оправиха. Не на всеки вестибуларният апарат е пригоден да издържа на силно вълнение. Важното е да имаш психиката да не се поддаваш на моментните емоции. Горд съм, че корабът, на който съм командир, в тази сурова природна стихия успя да се справи с всички задачи и без никакви произшествия с личен състав и технически средства. 

    
Дали ми харесват предизвикателствата? 

Да. След преодоляването на всяко от тях, като си направиш равносметка, се чувстваш по някакъв странен начин. Как да  кажа? Емоциите са смесени. Изморен, но повече удовлетворен, горд от това, които си постигнал ти, екипажът, корабът. Виждаш резултата от дългогодишния си труд, връщайки се от курсантските години. Едно от последните предизвикателства пред мен като командир на фрегата „Смели” беше това лято  по време на участието ни в учение „Бриз 2018”. Беше планирана стрелба с реактивна бомбометна установка РБУ 600. Трябваше да я изпълним с 8 бомби в залпа – максимален брой за кораба до този момент. Справихме се отлично и отзивите бяха доста похвални, което накара както мен, така и стрелящия разчет, целия екипаж да се почувстваме уверени в способностите си.

Споменах, че от самото начало на службата се наложи да скоча в дълбокото и да се изправя пред  сериозни предизвикателства. Беше въпрос на закаляване на характера. И още тогава разбрах - това ще е моят път. Пътят на предизвикателствата.

Самото командване на екипажа на военния кораб си е огромно предизвикателство. Както взаимоотношенията командир - екипаж, така и между самите членове на екипажа трябва да са такива, че всеки да приеме кораба като свой дом и обща кауза. Йерархията по устав не противоречи на чисто човешките отношения. Не може да се разчита единствено на висотата на пагоните, за да искаш от твоите подчинени да те следват. Сами по себе си пагоните са нищо без способностите, подплатени със знания и опит, които си изградил в теб. А подчинените  много добре усещат и оценяват твоите качества и изграждат отношението си спрямо тях.

Питаш ме кои са по-големите - предизвикателствата на морето или тези с хората?  

Морето си е природа, 

даденост и не можеш да му влияеш. Но ако хората ти не са подготвени, няма как да бъдат изпълнени задачите на море, да бъдат преодолени трудностите, пред които се изправяте. Впрочем, не мога да разгранича функционално ситуациите, когато корабът е на море и когато е швартови на пирса. Ежедневието на нашата служба никога не е леко. Работим в специфична среда, под тонове боеприпаси, гориво, смазочни материали и организацията на службата, подготовката трябва да минимизират риска от инциденти. В нашата работа не може да се разчита на  късмет. По мое мнение в морето късметът не помага - или можеш, или не можеш. Слаб ли си, няма да те спаси.

Сега не само моите очаквания, а и на целия личен състав в дивизиона е да бъде придобит нов многоцелеви патрулен кораб в близко бъдеще. Това неминуемо ще повиши мотивацията на всички. Тогава ще дойдат и новите предизвикателства за усвояването на новото поколение технически системи. 

След всяко плаване, пътувайки обратно към дома, под теб сякаш всичко още се люлее. Изтекли са няколко дни в морето и продължаваш да се чувстваш, като че ли още си в него. Мислиш за натрупаните впечатления и изпълнените задачи, правиш си самоанализ. Уморен си, но пък удовлетворен, горд с постигнатото от екипажа, от извървяната поредна стъпка към повече доверие в нас, командирите, към подчинените и обратно. Уверен си, че заедно сте подготвени за изпълнение на задачите, а и те самите са убедени в това. Такова е до голяма степен желаното крайно състояние и удовлетворение от изпълнената работа.

 СТЕФАН ДЕНКОВ

Четете още Ева Георгиева: Морето ме ограби и много ми даде

К.д.п. Валентин Марински: Малките кораби правят понякога железните моряци

К.д.п. Александър Андреев: Никога не съм се правил на голяма работа

Хенрих Кокончев: Морето помага да се промениш духовно

К.д.п. Владимир Коловски: В морето единствено ме е страх да не изляза от форма

К.д.п. Владимир Коловски: Оставам раздвоен за едно спасяване на море