Експерт: Рифоплантации спасяват морето и дребния бизнес

Рифоплантация – така е кръстил своята нова уникална разработка варненският учен проф. Димитър Пърличев. Става дума за съоръжение, което може да помогне за повишаване на биоразнообразието и биопродуктивността  на най-продуктивната част на морето между 10 и 40 метра дълбочина, където вече почти няма живи миди и рапани в резултат на безразборния им улов през изминалите десетилетия. Затова и дребният морски бизнес е изпаднал в голяма криза, заяви за в. „Черно море” проф. Пърличев. Разработката, която той предлага, решавала точно тези два големи проблема –  екологичния за морето и стопанския, свързан с активизирането на дребния морски бизнес и превръщането му във високодоходна професия. И още нещо много важно –   щели да бъдат разкрити много нови работни места за най-нискоквалифицираната неграмотна или полуграмотна част от населението.

проф. Димитър Пърличев

Рифоплантациите принадлежат към вече известните екологични хидротехнически съоръжения (ЕХС). Всяка от тях е съставена от две части – изкуствен риф и плантация за миди, които съществено се различават от досегашните си аналози, обясни проф. Пърличев. Той ги обединил в едно съоръжение, което многократно увеличавало неговата ефективност в реализацията на поставените цели.

Скица на изкуствения риф.

Идеята за изкуствените рифове

е особено актуална за черноморския ни шелф. Неведнъж океанолози и еколози са коментирали за в. „Черно море”, че то е бедно на естествени рифови образувания, което е една от причините за сравнително слабото морско биоразнообразие. Защото това са местообитанията за много от морските организми. Затова нека опишем накратко иновацията, която предлага варненският учен, и как с нея ще бъдат решени важните екологични и социални въпроси.

Носещото устройство на изкуствения риф е високо осем метра и се състои от четири вертикални пластмасови греди (от полипропилен или друга подобна пластмаса, която е здрава, твърда и неуязвима за корозията на морската вода). Те са с квадратен напречен профил, стъпили върху кухи, цилиндрични, отворени отдолу стъпала, и са свързани помежду си с по четири хоризонтални долни, средни и горни напречни греди. Тялото на изкуствения риф е включено между средните и горните напречни греди и се изгражда от няколко етажа с големи кръгли отвори на тавана и пода на всяко от помещенията в него. Пространството на всеки етаж е разделено на 16 еднакви клетки, като всяка от стените има характерния за етажа отвор (тези разлики и съответните им стилови различия в интериора ще позволят започването на изследвания върху етологията (наука за поведението на животните) на обитателите на рифа). Така се осигурява голямата лабиринтност, отличната проточност и вертикалната проницаемост на рифа от леководолази, каза още проф. Пърличев. Според него

много са функциите,

които изпълнява един пълноценен изкуствен риф. Като твърд субстрат той служи за закрепване на организми (главно миди) и за хранително депо на много от тях. Дава убежище или укритие от хищници на други, там си хвърлят хайвера различни риби  и се развиват техните популации. Излъчва ларви, дребни и едри екземпляри във всички посоки. И още нещо особено важно – рифовете са „биологични помпи“, които не само филтрират морската вода (главно чрез мидите), но абсорбират и СО2, като го превръщат с неразтворим СаСО3 на мидените черупки. С това  рифовете и особено рифоплантациите ще реализират и безплатен метод за противодействие на климатичните промени. 

Що се отнася до опасността за тези подводни съоръжения от траленето, ученият също бил намерил решение. По неговите думи специални приспособления  осигуряват заобикалянето им от дънните тралове, без да бъдат разкрити или засегнати от тях, и в същото време без да пречат на рапанолова. Тези приспособления създават и минирезерват от около 200 кв. м под и около изкуствения риф. Съоръжението леко ще потъне в тинестия грунд поради специфичното устройство на стъпалата му, но дъното около него скоро ще се покрие с черупки на миди и рапани и ще се засели от дънни хидробионти от всякакъв размер – истински оазис сред околните мъртви пространства.

Мидите върху рифа и особено върху плантацията са практически недостъпни за рапаните, които в минирезервата могат да разчитат само на падналите на дъното. Като приключат с тях, те тръгват да търсят други извън него, където попадат в траловете. Нарастващият брой рифоплантации върху шелфа постепенно ще създаде обстановка на динамично равновесие, при което ще се трали непрекъснато (планирано все пак по „прозорци“), без опасност от изчерпване на рапаните.

По няколко изкуствени рифа могат да бъдат разположени

пред курортните комплекси 

на дълбочина около 10 метра. Върху тях на 3 метра над водата могат да бъдат монтирани площадки   за любители въдичари. На тях ще се настанят и спасители   по-близо до къпещите се. От тях леководолази ще се спускат да практикуват подводен риболов и рапанолов... С други думи, те са чудесни обекти за осигуряването на различни  атракции на летуващите, подчерта  проф. Пърличев. Той допълни, че при малки промени в съотношението ширина/височина и устройството на стъпалата изкуствените рифове биха се превърнали в незаменими елементи на дискретни екологични подводни вълноломи. Те не само ще създадат черупчесто-пясъчни плажове пред голите сега дамби, но с надводните  си площадки от по 144 кв. метра (четири плътно прикрепени един за друг рифа) ще привличат въдичари, спасители,  водолази и много летовници, допълни ученият. 

Вторият елемент на съоръжението е

самата плантация за миди

с височина 4 метра, продължи проф. Пърличев. Нейното монтиране върху изкуствения риф ставало за броени минути с помощта  на плаващ кран. С него после се извършвало и вдигането й на неговата палуба за обезмидяване на колекторите, чиито брой можел да стигне до няколко стотици. Те осигурявали минимум 20 тона миди само за година-година и половина.  И точно в тази работа можел да се използва нискоквалифицираният труд и така да се осигури препитанието на много безработни мъже.

Рифоплантациите щели да се поставят на дълбочини под 15 – 16 метра и нямало да пречат на корабоплаването и риболова, били „вечни“ и не се нуждаели от обслужване и охрана. И още нещо много важно – можели да се усъвършенстват и адаптират към локалните условия и изискванията на техните собственици.

Ученият смята, че може да бъде извършен

експеримент с опитни образци

на два изкуствени рифа пред Златни пясъци например – единият с площадка, а другият с мидена плантация на около 150 метра по-навътре в морето. Изграждането им можело да стане с финансова подкрепа от ЕК, която залага особено много на развитието на аквакултурите. След това можело да започне масовото им производство. Той описва, примерно, как няколко рибари, сдружени като малък производител, купуват пет рифоплантации, като за монтирането им наемат плаващ кран. След 12-18 месеца отиват с крана и за броени минути изтеглят всяка плантация на палубата му, извършват бързо обезмидяването с примерно 20 души безработни и отново  я връщат върху рифа. При сегашните цени от 2 лв. за кг сурови миди той пресмята, че след приспадането на направените разходи на рибарите ще им останат 150 000 лв., или  по 30 000 лв. на човек, което е  сериозен доход в дребния бизнес. А за дообработката и пласмента на готовата продукция ще бъдат ангажирани стотици безработни мъже и жени.

Рифоплантацията наподобява

екологично „перпетуум мобиле“

(лат. „вечно движение“) в морето, което може да осигурява устойчиви улови и доходи в продължение минимум на 30 години, без захранване с енергия и суровини и без каквито и да било допълнителни разходи на време, сили и средства, освен за прибиране на продукцията. С други думи, рифоплантациите ще работят целогодишно за морето, за брега и за обществото, каза в заключение проф. Пърличев.

Рифоплантация – така е кръстил своята нова уникална разработка варненският учен проф. Димитър Пърличев. Става дума за съоръжение, което може да помогне за повишаване на биоразнообразието и биопродуктивността  на най-продуктивната част на морето между 10 и 40 метра дълбочина, където вече почти няма живи миди и рапани в резултат на безразборния им улов през изминалите десетилетия. Затова и дребният морски бизнес е изпаднал в голяма криза, заяви за в. „Черно море” проф. Пърличев. Разработката, която той предлага, решавала точно тези два големи проблема –  екологичния за морето и стопанския, свързан с активизирането на дребния морски бизнес и превръщането му във високодоходна професия. И още нещо много важно –   щели да бъдат разкрити много нови работни места за най-нискоквалифицираната неграмотна или полуграмотна част от населението.

Рифоплантациите принадлежат към вече известните екологични хидротехнически съоръжения (ЕХС). Всяка от тях е съставена от две части – изкуствен риф и плантация за миди, които съществено се различават от досегашните си аналози, обясни проф. Пърличев. Той ги обединил в едно съоръжение, което многократно увеличавало неговата ефективност в реализацията на поставените цели.

Идеята за изкуствените рифове

е особено актуална за черноморския ни шелф. Неведнъж океанолози и еколози са коментирали за в. „Черно море”, че то е бедно на естествени рифови образувания, което е една от причините за сравнително слабото морско биоразнообразие. Защото това са местообитанията за много от морските организми. Затова нека опишем накратко иновацията, която предлага варненският учен, и как с нея ще бъдат решени важните екологични и социални въпроси.

Носещото устройство на изкуствения риф е високо осем метра и се състои от четири вертикални пластмасови греди (от полипропилен или друга подобна пластмаса, която е здрава, твърда и неуязвима за корозията на морската вода). Те са с квадратен напречен профил, стъпили върху кухи, цилиндрични, отворени отдолу стъпала, и са свързани помежду си с по четири хоризонтални долни, средни и горни напречни греди. Тялото на изкуствения риф е включено между средните и горните напречни греди и се изгражда от няколко етажа с големи кръгли отвори на тавана и пода на всяко от помещенията в него. Пространството на всеки етаж е разделено на 16 еднакви клетки, като всяка от стените има характерния за етажа отвор (тези разлики и съответните им стилови различия в интериора ще позволят започването на изследвания върху етологията (наука за поведението на животните) на обитателите на рифа). Така се осигурява голямата лабиринтност, отличната проточност и вертикалната проницаемост на рифа от леководолази, каза още проф. Пърличев. Според него

много са функциите,

които изпълнява един пълноценен изкуствен риф. Като твърд субстрат той служи за закрепване на организми (главно миди) и за хранително депо на много от тях. Дава убежище или укритие от хищници на други, там си хвърлят хайвера различни риби  и се развиват техните популации. Излъчва ларви, дребни и едри екземпляри във всички посоки. И още нещо особено важно – рифовете са „биологични помпи“, които не само филтрират морската вода (главно чрез мидите), но абсорбират и СО2, като го превръщат с неразтворим СаСО3 на мидените черупки. С това  рифовете и особено рифоплантациите ще реализират и безплатен метод за противодействие на климатичните промени. 

Що се отнася до опасността за тези подводни съоръжения от траленето, ученият също бил намерил решение. По неговите думи специални приспособления  осигуряват заобикалянето им от дънните тралове, без да бъдат разкрити или засегнати от тях, и в същото време без да пречат на рапанолова. Тези приспособления създават и минирезерват от около 200 кв. м под и около изкуствения риф. Съоръжението леко ще потъне в тинестия грунд поради специфичното устройство на стъпалата му, но дъното около него скоро ще се покрие с черупки на миди и рапани и ще се засели от дънни хидробионти от всякакъв размер – истински оазис сред околните мъртви пространства.

Мидите върху рифа и особено върху плантацията са практически недостъпни за рапаните, които в минирезервата могат да разчитат само на падналите на дъното. Като приключат с тях, те тръгват да търсят други извън него, където попадат в траловете. Нарастващият брой рифоплантации върху шелфа постепенно ще създаде обстановка на динамично равновесие, при което ще се трали непрекъснато (планирано все пак по „прозорци“), без опасност от изчерпване на рапаните.

По няколко изкуствени рифа могат да бъдат разположени

пред курортните комплекси 

на дълбочина около 10 метра. Върху тях на 3 метра над водата могат да бъдат монтирани площадки   за любители въдичари. На тях ще се настанят и спасители   по-близо до къпещите се. От тях леководолази ще се спускат да практикуват подводен риболов и рапанолов... С други думи, те са чудесни обекти за осигуряването на различни  атракции на летуващите, подчерта  проф. Пърличев. Той допълни, че при малки промени в съотношението ширина/височина и устройството на стъпалата изкуствените рифове биха се превърнали в незаменими елементи на дискретни екологични подводни вълноломи. Те не само ще създадат черупчесто-пясъчни плажове пред голите сега дамби, но с надводните  си площадки от по 144 кв. метра (четири плътно прикрепени един за друг рифа) ще привличат въдичари, спасители,  водолази и много летовници, допълни ученият. 

Вторият елемент на съоръжението е

самата плантация за миди

с височина 4 метра, продължи проф. Пърличев. Нейното монтиране върху изкуствения риф ставало за броени минути с помощта  на плаващ кран. С него после се извършвало и вдигането й на неговата палуба за обезмидяване на колекторите, чиито брой можел да стигне до няколко стотици. Те осигурявали минимум 20 тона миди само за година-година и половина.  И точно в тази работа можел да се използва нискоквалифицираният труд и така да се осигури препитанието на много безработни мъже.

Рифоплантациите щели да се поставят на дълбочини под 15 – 16 метра и нямало да пречат на корабоплаването и риболова, били „вечни“ и не се нуждаели от обслужване и охрана. И още нещо много важно – можели да се усъвършенстват и адаптират към локалните условия и изискванията на техните собственици.

Ученият смята, че може да бъде извършен

експеримент с опитни образци

на два изкуствени рифа пред Златни пясъци например – единият с площадка, а другият с мидена плантация на около 150 метра по-навътре в морето. Изграждането им можело да стане с финансова подкрепа от ЕК, която залага особено много на развитието на аквакултурите. След това можело да започне масовото им производство. Той описва, примерно, как няколко рибари, сдружени като малък производител, купуват пет рифоплантации, като за монтирането им наемат плаващ кран. След 12-18 месеца отиват с крана и за броени минути изтеглят всяка плантация на палубата му, извършват бързо обезмидяването с примерно 20 души безработни и отново  я връщат върху рифа. При сегашните цени от 2 лв. за кг сурови миди той пресмята, че след приспадането на направените разходи на рибарите ще им останат 150 000 лв., или  по 30 000 лв. на човек, което е  сериозен доход в дребния бизнес. А за дообработката и пласмента на готовата продукция ще бъдат ангажирани стотици безработни мъже и жени.

Рифоплантацията наподобява

екологично „перпетуум мобиле“

(лат. „вечно движение“) в морето, което може да осигурява устойчиви улови и доходи в продължение минимум на 30 години, без захранване с енергия и суровини и без каквито и да било допълнителни разходи на време, сили и средства, освен за прибиране на продукцията. С други думи, рифоплантациите ще работят целогодишно за морето, за брега и за обществото, каза в заключение проф. Пърличев.

СТЕФАН ДЕНКОВ