Откриха следи от непознати големи земетръси в морето по древни руини
Събраните данни от древни крепости и артефакти ще подобрят сеизмичното райониране и ще помогнат на туристическия бизнес за повишаване интереса към нашето Черноморие
Публикувана: 7 Oct 2019 | 8:43

Проф. Бойко Рангелов, проф. Андрей Корженков и археологът Тодор Димов от Историческия музей в Добрич на праисторическото селище на острова на Дуранкулашкото езеро.

 

 

Интересни открития са направени още на първия обект на българска територия от експедицията на българските и руските учени, която събира исторически, архео-сеизмологични и палео- сеизмологични данни за силни земетресения по морското ни крайбрежие и на Таманския полуостров. Тръгнахме от руините на античното селище на острова в Дуранкулашкото езеро, където открихме много ясни следи от природни бедствия и най-вече на земетресения в дълбока древност, съобщи за в. „Черно море” доц. д-р Орлин Димитров от секция „Морска геология и археология” в Института по океанология при БАН. Той е ръководител от българска страна на съвместното изследване, а  за консултант е привлечен известният проф. Бойко Рангелов от Минногеоложкия университет. От руска страна са участвали авторитетни учени начело със световноизвестния учен проф. Рогожин от Института по физика на Земята към Руската академия на науките, който е партньор на ИО-БАН в това изследване. Сега в експедицията по нашите земи са се включили проф. Андрей Коржанков, доц. Александър Овсюченко и ас. Александър Ларков. Доц. Димитров изреди имената им, за да подчертае, че елитарен по мащабите си чуждестранен институт прави такива първи по рода си важни изследвания съвместно с наши учени, което е признание за доброто равнище на българската научна мисъл.

Доц. Орлин Димитров.

 

 

В броя на в. „Черно море” от 26 юни т.г. под заглавие „Стари крепости разкриват тайни за морски земетръси” информирахме за започналото изследване от български и руски учени с малко необичайна цел да проучи следите от катастрофични явления върху древните крепости и на други артефакти. То стартира с експедиция на Таманския полуостров, в което има нещо символично - на това място е била Велика България на хан Кубрат, там са руините на Фанагория, столицата на старите българи.

 

Сегашният втори етап на съвместното изследване включи провеждането на

 

експедиция по Северното ни Черноморие,

каза доц. Димитров. Той подчерта, че неслучайно са тръгнали от Дуранкулашкото антично селище. Имало обосновани предположения, че там артефактите са по-стари от тези във Варненския халколитен некропол. И дори, че това е може би едно от най-древните селища в Европа. От следите, които са открили по руините, и след консултации с археолога от Историческия музей в Добрич Тодор Димов, учените могли да направят точната датировка в историческо време на ставалите мощни земетръси, като ги съпоставили с вече установените данни по време на експедицията на Таманския полуостров. Оказало се, че за някои от природните катаклизми, за които открили следи по артефактите, няма никакви сведения в древните хроники.

 

Все още е само наша хипотеза, но не е изключено в района около Дуранкулак да има още неизучен хипоцентър на земетресения (начална точка на възникването му под земята), за който досега няма достатъчно сведения. И сега се надяваме да  определим с много по-голяма достоверност неговите характеристики, обясни доц. Димитров. Той не изключва тази възможност, тъй като досега не са правени в достатъчна степен неотектонски изследвания на младите скали по северното ни крайбрежие, а в акваторията такива почти няма. И припомни, че сега те извършват за първи път архео-сеизмологични изследвания по нашето крайбрежие.

 

Вторият интересен обект, който изследвахме по време на експедицията, е нос Калиакра, където открихме много данни в потвърждение на вече установени земетръси, каза още доц. Димитров.

 

Следващото място било Римските терми във Варна и там също се натъкнали на следи от древни земетресения. А на раннохристиянската базилика на ул. „Хан Крум”, която е изследвана от варненския археолог Александър Минчев, сега с негова помощ са стигнали до нови изводи за степента на станалите земетръси по пораженията върху руините. И още нещо много важно - открили по тях, че тук са идвали сеизмични вълни от посоки, за които засега няма сведения. И това давало основание за търсене на

 

неизвестни досега опасни епицентрове

Много поражения от природни катаклизми открили и по руините на Джанавара.

 

По време на нашите изследвания със сигурност фиксирахме следи от известното земетресение, станало близо до Варна през 543 г. и нанесло тежки поражения върху самия град; тогава той бил залят и от вълна на цунами, обясни още доц. Димитров. По неговите думи  открили са и много следи за катастрофични явления преди няколко хилядолетия, за които нямало сведения в историческите хроники. Това давало основание за нови важни научни и научноприложни изводи за земетръсната опасност по тези места.

 

И още нещо като чиста хипотеза, която направи доц. Димитров, е за връзката между природните бедствия и големите войни. В. „Черно море” вече информира за неговото предположение, основано на съпоставката между гибелта на полския крал Владислав по време на битката с османските нашественици край Варна с данните за станалото голямо земетресение през същата 1444 година. По време на експедицията руските колеги му показали списък, който потвърждавал предположението, че при нарушаване на природното равновесие (тоест, при земетръси) в района, където са станали, малко преди или след това са възниквали големи военни конфликти. Пресен пример било земетресението през 1988 г. в Армения и последвалата война в Нагорни Карабах. Списъкът бил дълъг и съдържал десетина известни исторически примера за връзката земетръс - военен конфликт. Споменатият списък бил преди всичко за събития на вътрешно-континентални територии. Имало основание да се мисли, че не са случайни всичките многобройни предания през вековете как по природни явления са правили

 

предсказания за последвали войни

Вярно, нищо от това не е доказано, но има факти, които са достатъчни за разсъждения в тази насока, подчерта доц. Димитров. Според него ставалите природни бедствия безспорно са оказвали голямо влияние върху живота и преселенията на хората в древността. Дори можело да се направи предположение, че изчезването на траките като общност от нашите земи има връзка с големи природни бедствия, за които можело да се съди само по следите, останали по руините и артефактите. Сегашните им изследвания били само по крайбрежието, където няма тракийски обекти.  При осигурено финансиране от държавата можело в бъдеще време да бъдат продължени, като обхванат и вътрешността на страната. В тази връзка доц. Димитров спомена за посещението на част от колегите му на Побитите камъни, където са открили следи от много поражения от земетръси в минали исторически времена. Тези данни не били достатъчни, но в бъдеще можело да се събере още информация, която със сигурност да хвърли нова светлина за ставали гео-катастрофални явления и връзката им с формирането на този природен феномен, както за и съществуването на човешки живот по това време. И още - дали Побитите камъни са изваяни само от природата, или има и човешка намеса.

 

На раннохристиянската базилика на ул. „Хан Крум” във Варна, изследвана от варненския археолог Александър Минчев (отпред вдясно ). До него са доц. Димитров, проф. Андрей Корженков и асистент Александър Ларков.

 

 

Изследването ще приключи през лятото на следващата година и първото, което ще направим, е да предоставим събраните нови данни за

 

актуализиране на сеизмичното райониране

на територията на България. А точно то дава основата за изготвяне на параметрите при проектирането на сградите и съоръженията, подчерта доц. Димитров. Второ, ще дадем на историците и най-вече на археолозите всички сведения, които събираме за станали природни бедствия, за да направят изводи за събития по нашите земи, които още не са напълно изяснени от историческа гледна точка, допълни ученият. Според него това, което правят сега, е типичен пример за интердисциплинарно изследване, което включва геофизици, географи, геолози, археолози и др.

 

От трета страна, резултатите от сегашното изследване ще бъдат

 

много полезни за туристическия бизнес,

ще дадем много нова информация, напълно неизвестна досега за нашите туроператори и екскурзоводи, с която ще могат да повишат интереса към нашето Черноморие, каза още доц. Димитров. И точно тук можели много да помогнат самите историци, особено археолозите, предлагайки атрактивни хипотези, с които да привличат вниманието на туристите. Красноречив пример давал вече покойният проф. Божидар Димитров, който от един открит скелет със забит в него кол направи международна сензация за гроба на созополски вампир и с това привлече много чуждестранни гости. За съжаление, той все още оставал неразбран от много свои колеги, които продължавали да го критикуват. Румъния с историите за Дракула (по света дори не са чували, че той е бил български владетел!) привлича милиони туристи. А да не говорим за легендите за митичния крал Артур на Острова.Така че археолозите ни могат много да помогнат на туристическия бизнес, което означава и повече приходи за държавата, заключи доц. Димитров. А че има много, което можело да бъде разказвано, говорел и фактът за изключително големия интерес, с който било посрещнато седемтомно луксозно издание за древната Фанагория, което тяхната съвместна изследователска група  направила на Варненската регионална библиотека.

 

СТЕФАН ДЕНКОВ

Още от: Морски бизнес

Коментари ( 0 )