Асен Недев: Рибарството за мен е вид мореходство

Първата част на материала:

Асен Недев: Първите ми спечелени пари са от риболов

Да ти кажа още за моите три места на риболов. След Кранево се преместихме с всички такъми на  Фичоза. Там на два пъти потъвахме с лодките. Интересни истории, но първо да ти кажа как се запознах с великия артист Петър Слабаков. Обажда ми се един приятел, работи в телевизията и казва: ”Виж какво, ти нали имаш лодка на Фичоза? Абе, трябва да се снема един филм, ще ти кажат какво трябва да правиш”. Отивам на Фичоза и виждам, че Петър Слабаков е там. Наеха ме като първи гребец. Точно така пише в гражданския договор, който сключих - назначен за първи гребец.

Слабаков играеше ролята на рибар

Филмът май се казваше „Обицата” или нещо такова. Но не това беше интересното, в случая важното бе, че той трябваше да гребе и се налагаше да го науча как се прави. Облякохме го с нашето рибарско облекло, с една плетена шапка на главата, обаче той не може да гребе. Сцената беше той слиза отгоре с греблата на рамо и се налага аз да бутна лодката. Снимачният екип беше горе на една скала. Направиха към 15 дубъла, защото той не може да се оправи. Не можеше и да се върне с лодката, че трябваше да скачам и да плувам, за да я изтегля заедно с него. Времето беше хладно , не ми се влизаше много във водата и му викам: „Виж сега, аз заставам на дъното на лодката и ще я бутна“. Добре, ама онези от снимачния екип отгоре викат:  „Вижда се гребецът!”. Слагам си пръстите на борда, пак викат: „Свали си пръстите”. Аман, бе! И вече след като всичко свърши, седим двамата с него на брега и си приказваме. Той пита: „Ти какъв си бе, момче? Рибарче ли си?” Казвам: ,,Не“. „Ами  какъв си тогава?” Викам: „Не е хубаво да ти казвам, но съм доцент в университета“. „А, така ли?!” И веднага започна да ми говори на Вие: „Знаете ли, че имам 11 семестъра във ВИНС и наскоро ми казаха, че ще ме възстановят като студент”. И докато си говорим така, извадихме един торук (едър лефер), бяхме го уловили и осолили в тенекиена кутия от халба, нарязахме го и двамата изпихме с него цяло шише ракия. В пиенето Слабаков беше много по-силен от мен, но и голям сладкодумец, велик човек и артист!

Тогава времето беше променливо, октомврийско -  заложихме мрежите, докато беше тихо, но на другия ден, когато трябваше да ги вадим, започна да се разваля. Бях взел със себе си двама кандидати за рибари: комшията Ванко и негов приятел грузинец, Георги, бил от съветските войници в Афганистан. Много лодки са минали през ръцете ми, но тогава бях с една, правена по бързия начин с шперплат върху дъските. С нея трябва да отидем да вадим каяджийските мрежи, обаче нещо ми е студено,  явно съм понастинал от влизането в студената вода, за да тегля лодката със Слабаков. Мрежите са от три пощи, дълги по 60 метра, и викам на Ванко да отиде заедно с грузинеца, защото нещо не ми е добре.  Той няма опит и го наблюдавам от брега. Мрежите са на около 200 метра навътре. Те са такива, че се обират в лодката  заедно с рибата, водораслите и после се чистят на брега. Виждам Ванко как е напълнил с тях лодката и тя е натежала, а той не знае добре да гребе и започва да отива към камъните. Викам му да кара навътре, обаче двамата с грузинеца не ме чуват. Накрая лодката се преобръща и скачам да ги спасявам с плуване. Изтеглям грузинеца на брега, той диша тежко и казва на руски:

„Война в Афганистане была не такой страшной!”

Още едно преживяване на Фичоза. Отиваме да празнуваме Никулден, лодката ни стои там на брега. Хем зная, че на този ден не се влиза много в морето, но решаваме да изкараме парагада - представлява въже с много куки за калкан или кая. Опасен риболов. Предната вечер го бяхме пуснали с лодката. Тогава морето беше спокойно, но сега имаше голяма вълна. Никога не бих се осмелил сам да вляза, но бяхме цяла група, все запалени рибари и освен това пийнали за празника. Бутаме лодката и отиваме точно там, където преди това Ванко и грузинецът без малко не се удавиха. Тръгваме да извадим парагада, аз съм на греблата и виждам как вълната изхвърля нагоре лодката, не мога да я удържа и се обръщаме във водата. Въдиците паднаха между нас и, слава Богу, никой не се закачи за тях, защото можеше да стане страшно.

Третото ми място се нарича далян „Чакър Сава”. Преди 1989 г. там имаше далян на „Черноморски риболов”. С настъпилите промени у нас предприятието започна да се разпада, но мястото на даляна е обозначено на  картата и не биваше да остава празно. В основата на тайфата ни беше Стефан Ненов – почина, след като беше организирал всичко. Останаха брат му Иван - още сме заедно с него, за капитан на даляна избрахме Наско Хараламбиев, а аз постъпих като моряк въпреки сертификата ми за капитан на кораб до 40 бруто регистър тона и механик трета степен. Дипломите не се гледат в рибарството, там се оценяват уменията.

И така далянът заработи като риболовна кооперация

Там сме през цялото време от март до октомври, има само един месец прекъсване, когато е забранителният период. Пристигаме рано сутрин в 5 часа, първото вдигане на мрежите с мауната трае около час и половина и се повтаря в зависимост от количеството уловена риба.

Да ти разкажа какъв невероятен улов имахме на паламуд!  Много интересен ден! Помня беше неделя и имаше избори, тогава Жельо Желев стана президент на България. Отиваме сутринта и още на първото воли много паламуд. Рибата играе вътре. Изкарваме я от едната торба, виждаме, че и другата също е пълна, хайде и нея и, докато се справим, хайде пак обратно. Такъв богат улов не беше ни се случвал дотогава!

Малко след това паламудено време имахме и друг интересен риболов. Влизаме с лодката, настроили сме се за същата риба. Всички сме на единия борд, само един остава на другия да балансира, за да не стане като капак  да се обърнем. Вътре някаква много силна риба, почваме да я вадим с лопатата и гледаме, че е от непознат вид. Ципура, средиземноморска ципура в нашия далян! За да разбера каква е рибата, ми се наложи да купя учебник по биология.

Какво ме е карало през всичките години, че и до днес, да не оставям рибарството, ли? Любовта към морето. За мен рибарството никога не е било просто за препитание, а вид мореходство.  Към него съм вървял стъпка по стъпка. Първо като деца с пръчките по брега, с камъшите, след това със спинингите, идват каяджийските мрежи, фустанелите и накрая най-сериозната работа, даляна. Пак оттам са и уроците на моя живот, които ми даде бай Димо Мъглата.

Този мой учител по риболова се появи, когато бях на Кранево, и не мога да не ти разкажа за него. Той беше приятел на баща ми, заедно пътуваха по корабите. Та бай Димо ни събираше и покрай него много научих. Между другото,

защо му викаха Димо Мъглата?

Като млад рибар се загубил в мъглата. Тежка мъгла, повече от 8 -10 часа не се вдигнала и той не можел да се прибере с лодката, накрая излязъл някъде на съвсем друго място. И сега, като се замъгли, той изпитваше някакъв страх. Веднъж сме с него, аз греба, той с чепарето за паламуд и изведнъж  се спусна мъгла към Кранево. Виждаме я как идва към нас и бай Димо ми вика уплашен : „Греби към брега, ама бързо към брега ти казвам!” 

Човешко е да се получи след такъв стрес. А дали и в мен е имало подобен страх, след като няколко пъти съм се давил още от съвсем малък? Морето винаги ми е давало спокойствие. Ние, „чадата на морето”, знаехме кои и как са се удавили и спокойно го приемахме. Ами, че морето това сме ние. Няма как да се откъснеш от него. Примерно, още бяхме малки деца, живеехме на пристанището, имаше един стар лодкар Тарзана, с малката си гемия превозваше пътници от Карантината до Варна. И веднъж, като се обърна лодката му с 20 пътници, всичките се удавиха и той заедно с тях. По-нататък един сериозен рибар, Данко, имаше далян отсреща на  Карантината (яко си пийваше). Откриха го удавен в него, но не останал на дъното, намерили го изправен като жив, оплетен в проволките.  Другият удавен беше от нашата тайфа, Кольо, много сериозен рибар, работеше и сам, та някъде през декември излязъл с малка лодка, пуснал мрежите за кая, бил с мушама, ботуши и вълната като го обърнала, направо потънал. Синът му  остана при нас, макар че майка му викаше да го спре, но той - не. За него това е

морето на баща му, значи и неговото

Та да продължа за бай Димо. Той имаше далян на Фичоза, сам си го беше построил. Тогава бях в университета и един ден ми каза: „Реших да го преместя на  Караташ ( на Златни пясъци), учен човек си, напиши ми на един лист за уведомление на граничните”. И аз пиша: „ До директора на еди-кое си, молба от Димо Стоянов, моля да ми разрешите да преместя даляна и т.н.“. Нося му го и още докато чете, го скъса. „Ти какво си писал, аз никого не съм молил през живота си!”. Възразявам, че така се пише до началници. „Няма, казва, сядай и напиши: „Премествам даляна от Фичоза еди-къде си и точка”. Идва ред да се премести, а това е цяло стопанство. Товаря на комбито колкото мога, от инвентара. Той вика: „Останалото аз на лопати (гребла)”. Той беше някъде към 80-годишен. Отивам с колата на Златни пясъци на определеното място за даляна и тъкмо почвам да разтоварвам, гледам старецът пристига с лодката на гребла, мотор не признава. Знаеше всичко как се прави и двамата строихме целия далян. Работим и бай Димо почва да ми разказва някоя от безкрайните си истории.“ Сега да ти кажа, имахме, вика той, по царско време грип пред двореца на Евксиноград. Цар Борис имаше обичая да идва при нас. Работим цяла нощ с лодката и изморени сме легнали на пясъка. Идва царят и ни прави запалки - пъха между краката ни едни хартийки и ги пали. Аз му тегля една псувня, а той: „Ти, Димчо, защо псуваш царя си?”. Може и да лъжеше, но сладко разправяше, много сме научили от него.

Знаеш ли, мечтата ми е, ако остана без работа (не знам  дали ще има такъв период в живота ми),  да прекарвам активната част от годината в рибарското си бунгало. На огъня да къкри рибена чорба, а на входа да има надпис: „Професорът  рибар раздава рибена чорба на всеки, който има какво да разкаже”.

Риба винаги ще има, ако не жива, ще си я купя, правил съм го и друг път, важното е да има хора и сладки приказки за морето и рибарството….

Край!

Стефан Денков