Биляна Стоева: Театърът е спасителната ми глътка живот

Знаем коя е Биляна Стоева - едно от най-красивите лица на Варненския театър. И не само – тя успява да убеди публиката във всяка роля, за онези два часа можеш да повярваш, че е човекът, в чийто образ се е вмъкнала. Биляна е родена във Варна на 25 януари 1976 г. От 1994 до 1998 г. следва в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Здравко Митков и гл. ас. Владимир Люцканов. Завършва с ролите на Попея от дипломния спектакъл „Нерон - суперзвезда“ от Миклош Хубай и Бабата от мюзикъла „Вещиците“ по Роалд Дал. Още като студентка играе в представленията на Театъра на Българската армия „Красива птичка с цвят зелен“ от Карло Гоци и „Хамлет", Шекспир, в ролята на Офелия, режисьор е Николай Ламбрев.
Вече повече от 15 години, от 1998 г. работи в Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ - Варна, като е участвала в над 30 спектакъла. През 2000 г. след кастинг е избрана от руския режисьор Валерий Фокин за участие в руско-българския проект „Въздушният град“. Той се реализира в театър „Глобус“ в Новосибирск и се играе на фестивалите „Варненско лято“, “Сцена на кръстопът“ - Пловдив, „Охридско лето“ – Македония, и Фестивала на изкуствата в Будва, Черна гора.
Биляна участва и в мюзикъли – „Вещиците“ по Роалд Дал в ролята на Великата главна вещица, „Хероините“ от Януш Гловацки – Пепеляша, и в „Когато куклите не спят“ по Леда Милева като Кукла Матрьошка.
Можем да видим варненската актриса и в телевизионни реклами и музикални видеоклипове.
Тази година, на 22 май, Биляна получи награда „Варна“ за ролята си на Ремей в постановката на Драматичен театър “Стоян Бъчваров“ „Канкун“. Награда „Варна“ получи и екипът, реализирал проекта. Спектакълът бе отличен и с „Икар“ за сценография и „Аскеер“ за музика.
Въпреки че има над 40 роли зад гърба си, актрисата споделя, че тази на Ремей е най-емоционалната. Биляна е семейна, с едно дете.

- Имаш десетки роли зад гърба си. Защо, според теб, получи награда „Варна“ за тази на Ремей в постановката на Варненския театър „Канкун“?
- Такъв шанс се появява много рядко в живота на всеки артист. Не можеш всяка година да направиш роля, която да е толкова забележителна. Тук има перфектна комбинация от изключително написана роля, страхотен текст, много ерудиран и интелигентен режисьор, който хареса точно мен за тази роля. Тя пасва точно на мен, просто се получи съвкупност от правилни избори. И съм щастлива, че бях забелязана в тази роля, защото тя наистина дотук е най-доброто, което съм правила.
- С наградата бе отличен и целият екип, който стои зад „Канкун“. С какво се отличава този спектакъл?
- Спектакълът е толкова добър поради същите причии, заради които е добра и моята роля. А тя не може да бъде толкова добра, ако не са тези партньори на сцената, ако не беше този режисьор, ако не бяха тези сценографии и композитор. Една перфектна симбиоза на характрери, на талант и едно представление, в което публиката се потапя и забравя за тези 2 часа. Ние наистина успяваме да пренесем хората в един друг свят - на емоцията и на характерите.
- Точно преди 10 години взе посмъртната награда „Варна“ на баща си Атанас Стоев. Намираш ли символика в това, че десетилетие по-късно ти си наградената?
- Спомням си преди години имаше много книги на темата, че няма случайности в живота. Така приемам и аз случилото се. Да не говорим, че като талант и човек на изкуството съм продължение на своя баща. Също толкова отговорна съм към професията, която упражнявам. Така че съм щастлива, че не съм избягала от неговия път, и съм убедена, че трябва да следвам моя избор в изкуството най-отговорно и най-честно.
- Знаем, че Ивайло Христов спечели театралната награда „Аскеер“ и я върна, защото „не приема културата да е завряна в най-гадния ъгъл на задния двор“. Какво мислиш за тази постъпка и тези думи?
- Всеки може да използва всяка трибуна, за да каже това, което наистина мисли. Слава богу, че има такива артисти, които не се страхуват да го кажат. Субсидии има към театрите, въпросът е, че театърът трябва да води културното развитие на народа, а не вкусът на човека да определя качеството на театъра, на представленията. И когато си принуден да правиш представления, докосващи ниските сетива на човека със смешки, това означава, че ти не носиш културна отговорност. За това борбата за всяко продадено билетче може би не е най-правилното решение за реформа. В последните години се научих да разграничавам отговорността към институцията театър и към моята частичка от тази институция, към професията театър. Това е, което мога на този етап от живота си – да бъда актриса и да правя максимално перфектно и честно своята частичка от тази брънка. Така че в момента аз не мога да давам съвети как да бъде реформата. Мога да се боря машината при нас да бъде по-добре смазана и за онези 2 или 3 часа на сцената всичко да е както трябва.
- Имаш ли роли, които си почувствала особено близки до себе си?
- Знаеш ли, имам способността да изтривам това, което е минало зад гърба ми като професионално развитие, защото трябва да освободя място за новото, за новите емоции, за новия текст, за новите преживявания. Мога да отлича няколко роли, които въобще не са ме докоснали, които съм правела насила. Нито съм харесвала текста, нито начина, по който режисьорът ме е водел към ролята, но по-голямата част от представленията са правени с много ентусиазъм, с много енергия, с много обич. Аз съм емоционален човек и дори твърде открита, така че колкото мога, се раздавам. Истината е че това, което в момента ми се случва с Ремей, до този момент е най-емоционалното.
- Какво е театърът?
- Приемам театъра като един инкубатор, жизнено необходим за мен. Опитвала съм се да живея без професията си и съм установявала, че се чувствам не на място, ничия, доста безсмислена. Театърът ми е спасителна глътка живот и същевременно много задоволяващо за сетивата ми действие. Чувствам, че съм полезна по красив начин, на други хора, аз създавам красота, създавам добро чрез професията си и дарявам тази красота на други хора.
- Това прави ли те щастлива?
- Много, наистина това осмисля дните ми. Тези два часа на представлението са едни от най-силните ми и щастливи емоции, които преживявам в живота си.
- Изкуството днес намира ли лесно своето място?
- Предпочитам да кажа да, защото онези, които имат потребност от изкуство, които създават красивите нюанси на живота, го търсят. Онази вечер пред едно заведение се бяха събрали група хора и съвсем случайно чух репликата на един от мъжете – „Абе, въобще за театър си заслужава да се дават пари“. Заслужава си да се дават пари, заслужава си да се гледа. На улицата, на пазара, в супермаркета имаш причина да се ядосваш и да изпитваш негативни емоции, влезеш ли в театъра, в изкуството – да има неща, които могат да те подразнят, но много повече е онова, което ти се дава.