Столетната баба Славка от с. Звездица: С лошо не става нищо хубаво!

Славка Боровичкина, или както всички я наричат баба Славка, преди дни навърши 100 години.

Родена е на 3 март през 1920 г. в кюстендилско село, намиращо се на сръбската граница. Занимавала се е цял живот с полска работа. По-късно обстоятелствата са я довели във варненското село Звездица. Рано е загубила мъжа си, след това сина си и двете си дъщери. В момента живее със 72-годишната си снаха. Има внуци и правнуци, които я посещават редовно.

Баба Славка ни посрещна още на прага на своя дом, здраво стъпила на крака и усмихната.

„Хайде, седни до мене“, подканя ни баба Славка. „Добре съм, казва бодро тя. - Стотак! Не чувствам крака, ръце, глава.“ Проблеми със здравето няма, лекарства не е пила, на лекар не е ходила.

Тайната на дълголетието според баба Славка е „да се живее хубаво“. Обича да хапва каквото има, но повече месце – „мръвки“, както ги нарича.

Заселила се е в с. Звездица със семейството си, когато е била 35-годишна. Причината баба Славка не помни, но нейната снаха Славяна помага: „Училището там, където е живяла, било на осем километра от дома им. А и на самата граница в планината условията през зимата са били по-сурови“. 

„На панаири свирят чалгаджиите, ние играем, спомня си столетната жена за младините. - Още седи къщата ни там, сини сливи имахме, не съм спирала да работя – копаем, жънем – по цял ден на нивата.“

По бегли спомени баба Славка казва, че се е омъжила на 16 - 17 години. Отгледала е три деца.

Мъката обаче, че са си отишли от този свят, я помрачава… „Това е най-лошото“, казва тя. Ободрява се бързо при мисълта за внуците, които я посещават често.

Съпругът й е починал преди 40 години на 65-годишна възраст. „Рекох да търся друг, но реших, че това не ми трябва вече. Порастих си децата. Животът е такъв. Не се знае до утре какво ще стане. Да сте живи и здрави всички, да е жива и здрава и снахата, да направи манджата, да ядем!“, смее се баба Славка.

„С мотиката в двора да копая, помагам, но малко понамалям, все пак бая години дойдоха. Каквото мога, помагам. В градината не по много, ама по малко, по малко… Не може да не сеем нищо. Трябва да се сее. Изкарваме по нещо да си хапнем – картофи, боб, пипер, домати. Не ида до магазина да чакам червени домати, тук си ги изкарвам. Ще си замеся тестото, ще разточа баница – не се отказвам от това. Каквото мога, работя, каквото не мога – пазя кревата. Свирка, ако има, да поиграя, още по-хубаво!“, бодро и шеговито разказва баба Славка.

„В Кюстендил едно време на хорото играехме, сега няма вече, стотака навърших. Ще го гоня и тоя (200 г.), хич няма да го гледам!“, заканва се столетната жена.  На своя вековен юбилей, навръх националния празник баба Славка се беше хванала на хорото, но не си спомня. Казва – може и да съм била и се смее.

„Пеехме някога …

Да няма роби домакини,

да няма страдащи жени

и всички дружно да вървим

да стигнем наш’те редове“, премина в мерена реч баба Славка.

Към младите столетната жена отправи послание: „Да се имат с мъжете си - това е най-важното. Карат ли се мъжът и жената, няма да стане.

Трябва да е добро. Да няма кавги. Мир да има. С лошо не става нищо хубаво.

Почнеш ли да се караш, да викаш – файда няма. И с комшиите трябва да си добре. Да няма лошо в душата“, заръча тя.

Изпрати ни до улицата с думите: „Живи и здрави да сте и моите години да стигнете“. Покани ни отново да я посетим на следващия й рожден ден!

Китното с. Звездица е на 10 км от Варна. До дома на баба Славка ни заведе кметът на селото Станислава Георгиева. Каза ни, че в съседство на баба Славка живее друга жена, на която догодина й предстои да навърши век живот! По думите й обаче сред жителите преобладават младите, привлечени от чистия въздух. 

Текст и снимки Мариана Стойкова