Готвят глоби до 110 хил. лв. за производителите на храни

Глоби от 1000 до 110 хиляди лева заплашват некоректните производители на хранителни продукти. Това предвижда проектът на новия Закон за храните, който бе обсъден от ресорната комисия по земеделие с участието на неправителствени и национално представени браншови организации и съюзи.

Така на санкции подлежи бизнес оператор, който пуска на пазара опасна за човешкото здраве храна или пък извършва дейност, без да е вписан в регистрите. Глоби са предвидени и за производство на храни, неразрешени за обекта.

За производство на храни с ГМО съставки глобата е от 25 хил. до 35 хил. лв., а при повторно извършване на същото нарушение глобата варира от 35 хил. до 70 хил. лв.

Относно "веганската луканка" изпълнителбият директор на Асоциацията на месопреработвателите у нас - Светла Чамова коментира, че такива производители "законово няма начин да бъдат глобени, а това са трикове, които позволяват да продават тези продукти. След като могат да измислят вегетариански салам, да си измислят и собствено име. Като се каже кренвирш да се знае какво е минималното количество месо в него", коментира "веганската луканка" Светла Чамова, изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите у нас.

Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, приветства законопроекта и изтъкна, че от него се нуждае освен потребителят, и бизнесът. По думите й първият акцент в закона е регистрацията на всички оператори в сферата на храните. "В момента настоящото законодателството прави тази регистрация доброволна и спира контрола. На около 1 милиард лева оборот на белия бизнес в бранша, при 50% сива икономика в сектора, половината отива там", изтъкна Кукушева.

Притеснения изказаха и от Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България.

Жана Величкова посочи, че със законопроекта отново се прехвърля решаването на проблемите им за после. Макар целта да е транспониране на европейското право и отстраняване на проблемите в сектор минерални води и безалкохолни напитки, проблемите не се решават.

Участниците в обсъждането постигнаха консенсус за разработване и реализиране на цялостна комуникационна стратегия за промотиране на българските храни и напитки съвместно с браншовите организации.

Ивана Радомирова от съюза на пивоварите в България заяви, че е необходимо българският потребител да бъде убеден, защо следва да избира българските храни. По думите й това няма да стане със законодателни инициативи, ако от бранша не са изключително отговорни като производители. 

Според нея е необходима дългосрочна програма в подкрепа на българските храни, както и създаването на работна група към Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) с участието на неправителствени, браншови организации и съюзи.

Десислава Танева изтъкна, че подобна стратегия е необходима. По думите й тя е в дълг към българския потребител и националната и хранителна сигурност.

Призив да се разшири обхватът на схемата училищен плод с плодови сокове и нектари отправи Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци , но не получи подкрепа от земеделското министерство.

news.bg