Клас прослужено време завинаги

Една отдавна сготвена манджа се претопли тази седмица – клас прослужено време. Всъщност, инициатор за появата ѝ „на масата” бе вицепремиерът Валери Симеонов, припомня в свой анализ Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Тази отживелица от социалистическо време бе премахната за държавните служители още през май 2012 г. Тогава, за кратко, икономическата логика възтържествува с промени в Закона за държавния служител.

За кратко, защото 5 години по-късно, клас "прослужено време"; продължава да съществува и дa се прилага за всички останали категории работещи; тези в частния сектор; тези по висшите етажи на изпълнителната власт и всички останали, които не се водят държавни служители; депутатите; работещите в съдебната власт; служителите на държавните компании.

Клас прослужено време, всъщност, вече не се нарича така, но както и други „термини” е останал в речта от социалистическо време. Същото, между другото, е и с т.нар. детски надбавки, които вече се наричат „семейни помощи за отглеждане на дете” и не се дават на всички деца, както това беше едно време – за недоумение или гняв на голяма част от народонаселението, която очевидно не разбира смисъла на социалните помощи.

Но въпросът тук е за клас прослужено време или както вече се нарича, „допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит”. Това възнаграждение е минимум 0,6% според постановление на МС от 2007 г., но може и да е повече – например, за депутатите е 1%, както е разписано в Правилника за организацията и дейността на НС, а в съдебната власт по неофициална информация е 2%.

Допълнителното възнаграждение се начислява годишно, т.е. като процент, с който задължително се увеличава заплатата всяка година. За трудов стаж и професионален опит се зачита не само времето, в което наетият е работил при настоящия си работодател, но и всички предходни години стаж на същата или сходна длъжност, работа или професия. Т.е. за по-възрастните служители с по-голям трудов стаж клас прослужено време може да бъде сериозна сума. Например, за човек с основна заплата 1000 лева и 20 години трудов стаж, това означава допълнителни 120 лева на месец или 1440 лева на година.

Това правно задължение за автоматично, ежегодно увеличение на заплатите не само противоречи на принципите на пазарната икономика, в която заплащането на труда зависи само от състоянието на пазара на труда (т.е. търсене и предлагане на кадри), финансовото състояние на фирмата и оценката за работата на работещите. То страда и от редица други пороци, основните от които съм се опитала да откроя по-долу:

1. автоматичното увеличение на заплатите не отчита финансовото състояние на дружествата и може да „закопае” допълнително фирми с финансови трудности;

2. този автоматичен механизъм за покачване на заплатите влияе изключително лошо на стимулите за постигане на по-добри резултати, повече и по-качествена работа от работещите.

3. размерът на допълнителното плащане е източник на противопоставяне между по-млади и по-възрастни служители. Реално може да се интерпретира и като открита дискриминация на по-младите служители, които може да се справят много по-добре, но пак да взимат по-ниска заплата именно заради това допълнително възнаграждение.

4. Може да послужи като мотив за съкращаването или ненаемането на по-възрастни работници с по-голям стаж – защо да ги наемам, след като за един младеж с 1-2 години стаж ще плащам, примерно, 100 или 200 лева по-малко на месец?

Разбира се, това важи за (потенциални) работници със сходни умения и качества.

5. всички, като данъкоплатци, плащаме десетки милиони на година за стажа на магистрати, депутати, висши и други представители на изпълнителната власт, които не се третират като държавни служители.

6. разходите на работодателите за труд растат ежегодно само и единствено заради тези добавки – колкото повече наети с по-голям стаж има във фирмата, толкова по-високи са тези разходи. Ако ги нямаше тези допълнителни разходи, работодателите щяха да имат още един стимул да открият работни места - т.е. класът прослужено време е още един порок (bottleneck) на трудовоправните норми, които дърпат надолу на заетостта.

7. Класът прослужено време е още един стимул за преминаване в сивия сектор – защо да плащам ежегодно все по-високи осигуровки и минимални заплати, а отгоре на това и клас прослужено време?

Въпреки всички проблеми за пазара на труда, светлата икономика и стимулите за работа, клас прослужено време вероятно ще остане да битува още дълго време в страната. Колкото бързо темата се появи на масата след несъгласуваното изказване на В. Симеонов, толкова бързо тя беше снета от дневния ред след спешна среща между премиера и синдикатите. Очевидно докато тези синдикати и този премиер определят регулациите на пазара на труда, тази социалистическа реликва в трудовите норми ще пребъде. Както, между другото, и редица други – но за тях друг път.

Investor.bg

Четете още: