ЕС насърчава украинския бизнес и спъва българския

Споразумението за асоцииране между Украйна и Евро­пейския съюз и облекчените условия за внос на селско­стопанска продукция от Украйна в Общността вече имат своето силно неблагоприятно отражение върху българ­ските производители. Един от най-засегнатите сектори е производството на растителни масла, разказа за „Агрозона“ инж. Марияна Чолакова, изпълнителен директор на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Споразумението за асоцииране между Украйна и ЕС от 2014 год. съдържа раздел „Дълбока и всеобхватна зона за свободна търговия“. Един от основните моменти в тази глава е премахването на мита и такси при импорт на украинска продукция в ЕС. По същество се отваря ед­ностранно европейският пазар за безмитен внос на сел­скостопанска продукция и продукти от преработката й, коментира Марияна Чолакова.

Същевременно се допуска Украйна да въведе защитни мерки за износ. Например, митото при износ на слънчо­глед от Украйна е в размер на 10% до 2028 г. На практика с това експортно мито украинската държава запазва су­ровината за преработка в страната и изнася само крайни продукти от преработката на слънчогледа – растителни масла и шротове с висока добавена стойност, обръща внимание Чолакова. В България годишното производство на слънчоглед е между 1,7 и 2 млн. тона, от които значителна част се изна­ся като суровина основно в страните от ЕС. Преработва­телният капацитет на маслодайни култури в страната е 2,8 млн. тона, а се оползотворява едва 35-40% от него. От спо­разумението е засегната и съседна Румъния, която също е голям производител на слънчоглед, посочи специалистът

Неравнопоставеност на пазара

Заради 10%-ното износно мито за слънчогледа сурови­ната в Украйна се купува от преработвателите в страната значително по-евтино, докато нашите преработватели се снабдяват със суровина на международни цени. Така при равностойни производствени разходи крайните цени, с които украинските масла излизат на световните пазари, са по-атрактивни спрямо българските. В резултат про­дажбите за износ на родните производители се понижа­ват осезаемо. За преработвателната кампания 2014/2015 са изнесени 232 хил. тона сурови масла, през следващата кампания износът вече е 167 хил. тона. Спадът в експор­та от своя страна означава не само загуби за производи­телите, но и по-малко приходи за държавната хазна. Намаленият износ не може да се компенсира с повиша­ване на вътрешните продажби. Българският пазар е огра­ничен по отношение на вътрешно потребление. Средната годишна консумация на човек от населението е между 12 и 14 литра. Вътрешната консумация няма как да бъде увеличена, защото намаляваме като население, покупа­телна способност е ниска, а делът на сивата икономика в производството на храни – висок, обясни Чолакова.

Цялата статия вижте тук: http://agrozona.bg

Четете още: Глоби грозят собственици на животни, ако ги пускат в нивите