За и против извънредния труд - сблъсък между бизнеса и синдикатите

Ограничаване на извънредния труд срещу отпадане на забраната за извънреден труд - тези предложения на КТ "Подкрепа" и на Българската стопанска камара ще се сблъскат в търсене на подкрепа от управляващите през следващите месеци, в които ще се подготвят поправки в Кодекса на труда.

До решението за създаване на работни групи, които да предложат промени в законодателството, се стигна след искането на бизнеса за изцяло нов Кодекс на труда.

Сегашният документ е създаден през 1987-ма година, но въпреки желанието на работодателите няма да бъде сменен с нов. Социалното министерство също има предложения за промени в трудовото законодателство, които ще бъдат обсъдени с бизнеса и синдикатите през февруари, а до края на март трябва да бъдат гласувани от парламента. За останалите предложения срок няма.

От Стопанската камара предлагат да отпадне забраната за полагане на извънреден труд, която в момента предвижда изключения, в които този труд е позволен, както и да се увеличи годишният брой на разрешените часове за извънреден труд.

„В момента това са 150 часа, ние предлагаме 350 часа, така както, да речем, в една Словакия“, обясни заместник-председателят на камарата Димитър Бранков.

За ограничаване на часовете извънреден труд чрез лимитиране на сумираното изчисляване на работното време, когато човек работи на смени, ще настояват от КТ "Подкрепа". Към момента работодателите могат да прилагат сумираното изчисляване за период от 6 месеца, а европейска директива предвижда ограничаването му до 4 месеца. От „Подкрепа“ не са съгласни и с предложението на социалното министерство - срокът от 4 месеца да може да се увеличава на 12 месеца, след преговори между работодатели и синдикати. Финансовият експерт Ваня Григорова обясни защо:

„Ако в едно предприятие няма синдикална структура, а работодателят иска да увеличи сумираното работно време, той си създава синдикат, това са така наречените директорски синдикати, договаря си с него и така прилага всички условия, които иска да важат в неговото предприятие.“

Друго предложение на Стопанската камара, което среща съпротивата на синдикатите, е въвеждането на така наречения трудов договор с нулеви часове, който според Димитър Бранков е модерна и гъвкава форма на заетост, удобна за студенти, майки с малки деца, пенсионери и икономически неактивни хора. Принципът му предвижда, че при уговорени условия на труд и заплащане работникът отива на работа само, когато работодателят го повика.

„Обикновено става дума за фиксирам времеви отрязък в рамките на денонощието или седмицата, т.е. в зависимост от наличието на поръчки, ако става дума за производство на фирма или доставчик на услуги, съответният работник е уведомяван, или с негово съгласие, поема своите задължения по трудовия договор“, заяви Бранков.

Според Ваня Григорова този нов вид договор, разпространен предимно във Великобритания и критикуван в много от държавите-членки, предвижда нулева гарантирана заетост при нулево гарантирано заплащане.

„Един работодател резервира един работник и в момента, в който му се обади, той трябва да бъде готов и да отиде на работа, което, от една страна, не гарантира изработването на достатъчно доходи за живот през месеца на работещия и неговото семейство, от друга страна, не му позволява дори да си потърси друга работа, с която да може да компенсира тази липса на заетост от уж основния му работодател,“ обясни Григорова.

През следващите месеци Стопанската камара ще постави отново на дебат предложението си за отпадане на възможността да се използва платеният годишен отпуск, натрупан за периода на майчинството, а от КТ "Подкрепа" ще поискат намаляване на максималния месечен брой часове нощен труд - от 35 на 21.

dariknews.bg