Патриарх Неофит: Следвайки заветите на предците, можем да се надяваме на Божията помощ

Оставайки под знака на радостта от Христовото Възкрeсение, днес св. Църква ни приканва да си спомним и за равноапостолния цар Борис, благодaрение на когото в далечното девето столетие българският род възприе спасителните истини на християнската вяра.

Това заяви в посланието си по повод 1150-годишнината от покръстването и паметта на св. цар Борис I Михаил българският патриарх Неофит, предаде БГНЕС.

Да си спомним за богоблажения цар Борис, приел в кръщелния купел името Михаил, когото Бог бе видял като достоен съсъд за Своята благодат, просвещавайки ума и сърцето му с истинската вяра и определяйки му жребия на равноапостолството. И така, отново да прославим заедно с цялата Църква владетеля, определил както с личния, така и със своя държавнически избор приобщаването на нашия народ и на държавата ни към християнската цивилизация, заяви патриарх Неофит.

В словото си патриархът спомена още, че днес – 1150 години след покръстването на българския народ – тези и множеството други свидетелства от миналото отново ни припомнят, че само следвайки заветите на нашите, родили ни за Господа предци, бихме могли и ние да се надяваме на Божията помощ и закрила.

Че ако искаме и днес нашият народ и държава да се радват на мира и благоденствието, които дарува Божията благодат, трябва да сме твърди и непоколебими в изповядването на спасителната православна вяра, завещана ни веднъж и завинаги от живота и делото на първия български християнски владетел и винаги пазена от нашия благочестив народ като най-скъпоценно съкровище и залог за нашето пребъдване във вековете.

Делото на покръстването на нашия народ беше увенчано още приживе на светия цар Борис-Михаил и с учредяването на светата Българска православна църква. Св. цар Борис бе и първият, който се погрижи Поместната ни църква и православната християнска вяра да проникнат най-здраво в нашето народностно битие и култура, въздигайки храмове на Живия Бог и усърдно подпомагайки делото на църковната просвета.

Пример, който е достоен за следване особено днес, когато православният ни народ живее в условията на духовни изпитания и нерядко се увлича по съмнителни ценности и идеали, които, вместо към тесния път на вечния живот и наследяването на Царството Божие, го тласкат към широкия път на греха (Мат. 7:13-14). Затова нека помним нашите наставници, които са ни проповядвали словото Божие, и, имайки пред очи свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им (Евр. 13:7), заяви патриархът.

"Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим – спасение на нашите души" (Кондак, гл. 2), завърши словото си патриарх Неофит.