Бум на следенето на телефони и имейли

Прокуратурата и службите масово искат да следят телефонния трафик и интернет кореспонденцията на гражданите, без да мотивират заявленията си до съда. Това е причината да получават откази в 35.9% от случаите, показва справка, предоставена на "Сега" от Софийския районен съд, в който традиционно постъпват най-много искания по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), пише БГНЕС.
Всяко пето заявление на прокуратурата е без основание. Рекордьори обаче са спецслужбите - 40% от техните искания биват отхвърлени заради различни видове нарушения. Данните са тревожни, тъй като ровенето в трафичните данни нарушава личната свобода - те позволяват проследяване и разпознаване на източника и направлението на връзката, както и датата, часа и продължителността й, крайното устройство на потребителя и ползваните клетки. От 2010 г. насам службите и прокуратурата проследиха разговорите и имейлите на хиляди хора със съмнителен ефект за разкриването на престъпления. Не е известно и колко от тях бяха уведомени, че са били следени.
От миналия април до края на март достъпът на прокуратурата до т.нар. трафични данни на гражданите ставаше, без да се минава през съда - само с искане към интернет доставчиците и мобилните оператори - заради отменена европейска директива. Няма информация колко от тях са отказали. За службите обаче разрешението от съд остана. В края на март влязоха в сила промени в ЗЕС, заради които отново е задължително съдебното разрешение във всички случаи. От 31 март до 4 май службите са поискали достъп до телефонни и интернет разпечатки 138 пъти. По тях съдът им е дал 219 разрешения и 91 отказа (общият брой е по-голям от 138, тъй като за всеки оператор се издава отделно разрешение). Така излиза, че службите получават 40% откази. За сравнение за цялата минала година те са били много по-малко - 10%. При прокуратурата съотношението е 18 отказа при 57 искания, което прави 20% откази.
Магистрати споделили пред "Сега", че основният проблем на прокурорските искания е, че са немотивирани. Разнобой имало и сред самите съдии, които дават разрешения. Някои държали да им бъдат представени всички папки от досъдебното производство, за което се искат трафичните данни, а други - не. Службите пък най-често не посочвали кой е потребителят на интернет или телефонната услуга, чието проследяване се иска. Трябва да бъде мотивирано не на чие име се води услугата, а кой реално я ползва, обясниха съдии. Ако това не е известно на службите, те трябва изрично да отбележат този факт в исканията си, а те не го правели.