Хубава работа, ама българска: Строители чакат 278 дни да започнат работа

Издаването на разрешения за строителство в България отнема в най-добрия случай 278 работни дни - т.е. повече от година. Толкова време се губи от подаването на документите в общината до започване на работа. За сравнение, в Германия този срок е между 52 и 62 работни дни. За това алармира  Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. По думите му, в периода на чакане повече от година се променят много неща, включително цените. И възникава въпросът дали когато получи разрешение, проектът не трябва да се преправи.

Камарата, както и останалите сдружения в сектора, обединени в Координационен съвет на браншовите организации в устройственото планиране, инвестиционното проектиране и строителството, представиха седем предложения за законови промени, които да намалят бумащината и риска от корупция в строителството и да подобрят работата. "Браншът е единодушен, че е дошло време за радикална промяна на законодателството в сектора, която да намали административната тежест, да ограничи корупционните практики и да облекчи инвестиционния процес. Надяваме се, че политиката на промяна, заявена от новото правителство, ще припознае предложенията ни като възможност за реформа в строително-инвестиционния сектор. Важно е държавните институции и браншът да работят заедно за постигането на качествена градска среда", коментира председателят на Координационния съвет проф. арх. Борислав Борисов, който представи седемте основни предложения на бранша, предаде "Стандарт".

Първото е свързано с основните закони, контролиращи строителната дейност у нас. Това са Закон за регионалното развитие (ЗРР), Закон за устройство на територията (ЗУТ), Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) и Закон за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК). Предлагат се те да бъдат синхронизирани и да се ползва еднкава терминология в тях. По този начин ще бъдат разрешени дългогодишните проблеми, свързани с постоянните промени в ЗУТ и наличието на разнопосочни регламенти в нормативните документи в сектора.

Второто предложение е за намаляване на административната тежест и сложните процедури. От бранша искат да бъдат въведени нови фази на проектиране - първата е т.нар. "инвестиционен проект за одобряване" (ИПО) с намален обем и съдържание, на базата на който администрацията да издава разрешение за строеж. Следващата фаза е "инвестиционен проект за изпълнение на строителството" (ИПИС), който да бъде отговорност на главния проектант на обекта и да подлежи на регистрационен режим, но не и на разрешителен. Те предлагат също броят на районите за планиране в България да бъде намален от 6 на 4. Представителите на бранша искат още да се въведат 5 степени (вместо три) за височина на застрояване с различни градоустройствени изисквания - много ниско, ниско, средно, високо и много високо.

Третото предложение на строителите е свързано с ограничаване на корупцията. Според тях това ще стане с оптимизиране на процедурите и разтоварване на администрацията от несвойствени дейности.

Четвъртият приоритет е свързан с подобряване на ефективността и сроковете на планиране. Устройственото планиране следва да бъде обвързано с реалните възможности за публично финансиране, като се предвиждат средства и конкретни срокове за реализация на публичните проекти в общите и подробни устройствени планове.

Петото искане е за активен диалог и взаимодействие между гражданите, професионалните организации и администрацията при създаването на важни нормативни документи. По този начин те ще бъдат основани на мнението на експерти.

Шестото предложение е за дигитализация в сектора. Целта е в кратки срокове да бъде създадена национална електронна платформа, чрез която да се осъществява онлайн подаването и съгласуването на инвестиционните проекти, както и издаването на разрешенията за строеж.

Последното от седемте предложения е за стимулиране на инвестициите в синхрон с добрите практики в Европа.