Парадокси в кризата: Богатите пестят, бедните харчат и живеят на заем!

6,4 млрд. лв. нови спестявания от началото на 2022 г. до юли и 5,4 млрд. лв. раздадени нови заеми отчете БНБ преди седмица, пише "24 часа".

Така общата сума на депозитите се увеличи до рекордните 108,4 млрд. лв., а заемите стигнаха 79,2 млрд. лв. Това означава, че все още банките разполагат с евтин ресурс, за да отпускат заеми, и да не бързат толкова с повишението на лихвите.

Но също, че ще има истинска конкуренция между тях за атрактивни лихви. Означава и, че икономическата активност няма да бъде от най-високите, за да предполага изтичане на ресурс от трезорите. Според експерти съотношението между депозити и кредити ще се запази такова поне още 5 години, през които ръстът на спестяванията ще се забави, но и кредитирането ще се поуспокои.

Още една интересна тенденция отчетоха от централната банка. Богатите започнаха да връщат  парите си в банките. През второто тримесечие влоговете с над 1 милион лева в тях се увеличиха с 20 и така големите сметки вече са 1042 броя. В тях богатите спестители държат средно по 5,9 млн. лв.

За сравнение през миналото тримесечие милионерските депозити намаляха с 30. В същото време продължават да намаляват депозитните сметки със суми до 10 хил. лв.

Преди да се търси отговор на въпроса защо хората спестяват и дали всички го правят, е добре да се отчете, че богатите и бедните спестяват и търсят заеми по различни причини.

За богатите парите в банка са инвестиция, която трябва да носи доходност и която е техният спящ капитал. Те могат да пренасочват финансови средства, изтегляйки ги от други инвестиции, защото са преценили, че при тях рискът започва да расте.

За богатите сумата, която им е необходима за потребление, е значително по-голяма от тази на бедните, и често банката е удобно място, на което спестеното да дочака момента на покупката. Тяхното отложено за по-добри времена потребление освобождава допълнителни финансови ресурси, които под формата на депозити - все по-често дългосрочни, очакват по-добри времена. А когато кризата е усложнена и от война, която дестабилизира сериозно паричните и капиталовите пазари, скоростта на големите спестявания в трезорите расте.