Парламентът прие на първо четене промените в Конституцията

Снимка: БТА

Парламентът прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Промените подкрепиха 164 народни представители, 66 гласуваха "против", без въздържали се, предаде БНТ.

Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.

Сред основните акценти в него е укрепване независимостта на съда чрез структурна реформа на Висшия съдебен съвет, реформа на прокуратурата, реформа на институцията на служебния кабинет, прозрачен избор на независими регулаторни и контролни органи.

Законопроектът включва Висшият съдебен съвет да остане административен и кадрови орган само за съдиите. Предвижда се и създаване на Прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.

В проекта е заложено редуциране на парламентарната квота във ВСС до една трета от състава (петима членове) от 15-членен орган. Осем членове следва да се избират пряко от съдиите, като представляват различните нива на съдебната система (районно, окръжно, апелативно, върховно), а председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд са членове по право. Според проекта, ВСС се председателства от председателя на ВКС, а в негово отсъствие - от председателя на ВАС.

Предвидено е в Прокурорския съвет превес да имат представителите на парламентарната обществена квота, като целта е да се засили общественият надзор върху дейността на прокуратурата, да се гарантира нейната независимост, но и отчетност, както и да се гарантира по-голямата независимост на редовите прокурори чрез намаляване влиянието на главния прокурор.

В законопроекта е записано Прокурорският съвет да бъде от десет членове, от които шестима са избирани от Народното събрание; двама - пряко от прокурорите, един - от следователите, и един - от главния прокурор, като член по право. Предлага се функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Въвежда се и елемент на децентрализация на прокуратурата.

Предвижда се и уреждането на индивидуална конституционна жалба, така че всеки един български гражданин при определени условия да има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато правата му са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Конституцията.

Други промени са свързани с уреждането на механизма за назначаване на служебно правителство.