Избраха новия шеф на Комисията за финансов надзор

Депутатите избраха Васил Големански за председател на Комисията за финансов надзор.

Той бе номиниран от ГЕРБ-СДС и беше единствената номинация за поста.  "За" гласуваха от "ДПС - Ново начало", "БСП - Обединена левица" и ИТН, общо 125 депутати. Против бяха от ПП-ДБ, "Възраждане", "Демокрация, права и свободи" - ДПС, МЕЧ и "Величие".

След гласуването Васил Големански положи клетва от парламентарната трибуна.

Досега той беше изпълнителен директор на Българската фондова борса и член на Съвета на директорите на "Централен депозитар". 

В доклада на парламентарната комисия по бюджет и финанси се посочва, че Васил Големански е завършил висшето си образование през 1991 г. с квалификация инженер по електроника и автоматика в Техническия университет - филиал гр. Пловдив. През 2020 г. завършва магистърска програма по специалност "Международен бизнес" в Югозападен университет „Неофит Рилски” в Благоевград.

Посочва се също, че по-голямата част от професионалното развитие на Големански преминава в „Българска фондова борса” АД и в „Централен депозитар” АД. От 2010 до 2018 г. Големански е изпълнителен директор на „Българска фондова борса” АД, като от 2010 г. до настоящия момент е и заместник-председател на Съвета на директорите. 

Със 138 гласа „за“ депутатите избраха номинирания от ГЕРБ Пламен Младеновски за председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

За нови членове на комисията бяха избрани Таско Ерменков (издигнат от БСП) и Александра Богословска (издигната от ИТН). Това се случи по време на пленарното заседание на парламента в сряда.

Новината идва два месеца след встъпването в длъжност на правителството на ГЕРБ, БСП и ИТН, подкрепено и от ДПС-Доган, както и пет години след изтичането на мандата на досегашния шеф на КЕВР Иван Иванов през 2020 г. КЕВР е важна, защото регулира цените на тока, природния газ, парното и водата.

Номинацията на Младеновски в сряда беше подкрепена от формациите в управляващото мнозинство, както и от „ДПС - Ново начало“ на санкционирания за корупция Делян Пеевски. Той твърди, че формацията му е опозиционна, но депутатите ѝ подкрепят част от важните решения на управляващото мнозинство, включително бюджета за 2025 г.

Другата претендентка за позицията беше Меглена Русенова, номинирана от опозиционната коалиция ПП-ДБ. За нея гласуваха само депутатите от ПП-ДБ.

По време на обсъжданията от ИТН отправиха сериозни нападки срещу кандидатката на ПП-ДБ Русенова, а от ПП-ДБ разкритикуваха кандидата на БСП за член на КЕВР Ерменков, който е бил щатен служител на бившия репресивен орган на комунистическия режим Държавна сигурност (ДС).

Другата причина за критиките срещу Ерменков беше разпространена от него невярна информация през 2018 г., че водата в язовир „Искър“ е отровна. Номинациите на Ерменков и Богословска не бяха подкрепени и от ДПС-Доган.

Пламен Младеновски е завършил финанси в УНСС. Работи в КЕВР от 2013 г., като от 2016 г. е директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“. В периода 2003-2010 г. Младеновски е работил в САЩ, като е заемал и ръководни позиции, но във внесената от ГЕРБ негова биография не се уточнява в кои компании.

Досегашният шеф на КЕВР Иван Иванов заемаше позицията близо 10 години - още от 2015 г. През 2020 г. Младеновски отново беше кандидат за председател на КЕВР, но се отказа и изборът беше отложен.

През февруари 2022 г. парламентът излъчи на този пост Станислав Тодоров, който беше издигнат от „Продължаваме промяната“ (ПП). Но Конституционният съд (КС) обяви решението за противоконституционно през юли същата година.

От 28 юли 2022 г. досега Иванов продължаваше да изпълнява функциите на председател на КЕВР, въпреки че мандатът му беше изтекъл.

Проблемът със заемането на ръководни позиции дълго след изтичането на мандата за тях се наблюдава и в много други регулаторни и контролни органи.

КЕВР отговаря за секторите на енергетиката и водоснабдяването. Тя издава лицензите за производство и търговия с електроенергия, контролира ценообразуването ѝ и регулира дейността на операторите от електроснабдителната и газопреносната мрежа, както и водоснабдяването.