Инвестираме и губим все повече: Жилищата у нас са поскъпнали със 157% за 10 години

София вече трудно може да бъде наричана евтин жилищен пазар. Средната цена на реално сключените сделки в столицата е достигнала 2680 евро за квадратен метър през първото тримесечие на 2026 г., а за година увеличението е близо 29%, предаде БГНЕС.

За сравнение, в международното изследване „Mapping the World’s Prices 2026“ на „Дойче банк“ цената на жилищата в центъра на Атина е посочена на 3442 евро за квадратен метър, а в Истанбул – 2646 евро. Данните са базирани на Numbeo и са преизчислени в евро по средните курсове на ЕЦБ за първата половина на 2026 г.

София не е включена в тази класация, която обхваща 69 града по света, сред тях 28 европейски. Затова директното сравнение трябва да се прави с повишено внимание: 2680 евро в София е средна цена на реално сключени сделки, показват данни на Bulgarian Properties, докато стойностите за Атина и Истанбул се отнасят за жилища в центъра.

Разликата все пак показва колко бързо се променя столичният пазар.

Банките са отпуснали рекордно голям обем жилищни заеми през юни, сочат данните на БНБ. Новоотпуснатите ипотечни кредити през този месец са ...

2680 евро за квадрат в София

В началото на 2025 г. средната цена на реално закупените жилища в София е била около 2080 евро за квадратен метър. В края на годината тя достига 2790 евро, а през първото тримесечие на 2026 г. се понижава леко до 2680 евро.

Средната крайна цена на закупено жилище вече е 217 500 евро.

При съпоставка с данните от международното изследване София се оказва само с 34 евро на квадрат над посочената цена за Истанбул. При 80 кв. м това би означавало разлика от около 2700 евро.

С Атина дистанцията е по-голяма. При 3442 евро за квадратен метър 80 кв. м в центъра на гръцката столица биха стрували около 275 000 евро, срещу приблизително 214 000 евро при средната цена на реалните сделки в София.

Това обаче не означава, че жилищата в двата града имат еднаква пазарна цена. Методологиите са различни.

България сред лидерите по поскъпване в ЕС

По-ясна картина дава европейската статистика. Между 2015 г. и четвъртото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в България са се увеличили със 157%, показват данните на Евростат.

Страната е на четвърто място в ЕС по ръст за този период. Пред нея са Унгария с 290%, Португалия с 180% и Литва със 168%. Средното увеличение за Европейския съюз е 64,9%.

Поскъпването продължава и през 2026 г. По данни на НСИ жилищните цени в България са нараснали с 14,8% на годишна база през първото тримесечие. Само за три месеца увеличението е 6,2%. В София ръстът спрямо предходното тримесечие е 5,8%.

Тези данни са базирани на реални сделки и са част от хармонизираната европейска статистика.

Атина расте, но с по-бавен темп

Жилищата в гръцката столица също продължават да поскъпват, но темпът е значително по-нисък. По данни на Bank of Greece цените на апартаментите в Атина са се увеличили с 5,2% през първото тримесечие на 2026 г. спрямо година по-рано.

За цяла Гърция ръстът е 5,7%, след увеличение от 6,5% през 2025 г.

Така разликата в динамиката между двата пазара е съществена, дори когато самите ценови нива не могат да бъдат сравнявани директно.

Цената не е цялата история

При Истанбул картината също изисква допълнителен контекст. Номиналният ръст на жилищните цени в града е около 28% на годишна база през февруари 2026 г., но високата инфлация и валутните колебания променят реалната стойност на този ръст.

Затова цената в евро сама по себе си не показва доколко един жилищен пазар е достъпен за местните жители.

За купувача много по-важен е въпросът колко доходи са необходими за придобиването на жилище.

В София средната цена на реално закупен имот от 217 500 евро вече означава сериозно финансово натоварване за домакинствата и в много случаи – дългосрочен ипотечен кредит.

София все още е далеч от ценовите нива на Цюрих, Женева, Лондон или Париж. Но за последните десет години българският жилищен пазар се е отдалечил значително от представата за евтина столица в Източна Европа.

А при сегашния темп на поскъпване въпросът вече не е само колко струва квадратният метър, а докъде може да стигне цената и колко хора ще могат да си позволят да го купят.