Психично болните без достъп до следболнична помощ

На фона на реформата в здравния сектор у нас, достъпът до следболнична помощ на психично болните хора все още се отказва. Именно тази помощ обаче е от изключително важно значение, защото страната ни е на последно място в ЕС по грижа за психично болните пациенти, коментира психиатърът Владимир Велинов в ефира на България Он Ер.

Според него извънболничното лечение в повечето случаи е дори по-важно от болничното.

"След лечението в болничното заведение пациентът се нуждае от допълнителни, системни и трайни грижи. За разлика от всички други хронично болни, нашите пациенти нямат капацитета да се справят с проблемите си и ако при тях има само едно медицинско обслужване, то това е непълноценно", заяви Владимир Велинов.

Експертът обясни, че психично болните пациенти имат нужда от лекар, който да им назначи лечението и да оцени заболяването им, от медицинска сестра, от терапевт. Ако няма обаче постоянно сътрудничество между лекари, пациенти и роднините им, пациентът остава във вакуум и състоянието му се влошава, обясни специалистът.

Той сравни и условията и лечението на психично болните с това на Запад.

"Ние сме в пъти, да не кажа 10 пъти по-зле, отколкото тях. Защото ако у нас на един пациент в болнично обслужване се падат 0,5 или 0,75 служители, то в някои от по-развитите държави професионалистите към пациенти са в съотношение две и половина-три. Така на всеки един пациент се падат по трима души, които да са около него и да организират живота му", каза Велинов.

По думите в извънболничното обслужване пациентът ни не може да разчита на нищо друго, освен на специалиста-психиатър, при когото ходи веднъж месечно, а той се нуждае от ежедневно обгрижване.

Като основен проблем специалистът очерта, че след като приключат лечението си, пациентите не са осигурени и не могат да продължат лечението си, защото нямат средства.

Има и други случаи, при които пациентите са опасни и съдът се произнася за тяхното лечение.

"Докато пациентът е в болницата, държавата го осигурява, но след като излезе, той не е осигурен и се получава един безсмиселн парадокс. Пациентът трябва да си купи сам медикаментите за своята принуда, наложена от съда. Крайно време е министерството на здравеопазването и правосъдието да издадат наредба за финансирането на извънболничното принудително лечение", препоръча експертът.

Той подчерта, че пациентите не са виновни, че са болни и опасни, но са пренебрегнати от всички.

Като решение специалистът препоръчва общопрактикуващите лекари да имат една солидна психиатрична подготовка и близките на пациентите да бъдат тренирани и обучавани още от самото начало как да се отнасят към тях.