Чужденци спасяват българско село от разрухата

22 чужденци ще спасяват българско село от разрухата. Те са тръгнали преди много години от Германия, поживели в Того и сега ще пионерстват в едно забравено и от Бога, и от хората място, където къщите отдавна са се превърнали в руини - ивайловградското село Одринци.
"Дойде комунизма, взеха земята на хората и къщите паднаха. В селото сме 4-5 души", разказва Владимир.
Така изглеждат още стотици български села. И никой не може да прости. Старите обвиняват комунизма, младите - демокрацията. А родните им места пустеят и плодовете на лятото тежат, необрани. 
За село Одринци това обаче се променя, след като през май там пристигат 22 "новодомци". 
Въпреки езиковите бариери, тези хора са намерили отговори на много екзистенциални въпроси. Тръгнали са да ги търсят от Германия. Преди да стигнат дотук, са били в Того, в далечна Африка. И са научили местните жители да живеят в хармония с природата, по нейните закони. От тъмно до тъмно, без значение от географския, политическия и социалния климат. Ето я тяхната приказка. 
Юрген е работил здраво с двете си ръце, когато едно ухапване от кърлеж го обрекло на 12 години страдание. Напразно търсил помощ от лекарите в Германия. Докато един ден получил видение - че букет от билки ще облекчи състоянието му. Използвал дарбата си да помага и на другите. Бързо се прочул. Толкова много, че една от снахите му чакала шест месеца, докато дошъл и нейният ред за преглед. А прегледът минал така - в пълно мълчание. И както при всички останали, Юрген установил, че болката идва от нарушен баланс между мислите и чувствата. Според него, именно тази загубена хармония, поразява човешкия организъм. 
За тези хора, духовното им израстване минава през тежък и изтощителен физически труд. Без цигари, без наркотици. Вино и ракия ползват за лечебните си тинктури. Сверяваме техните рецепти с рецептите от нашите баби. И те лекуват кашлица с магарешки бодил. И те внимават с дозировката на брашляна. И те се допитват до дебелите книги. Габи, жената на Юрген, е квалифицирана билкарка. 
Веднъж оздравяла от алергията си към треви и животни, Маргот се е отказала от продажбата на фин порцелан в Люксембург, за да възпитава сина си сам да си осигурява и прехрана, и храна за размисъл. 
Няколко души в групата още не са виждали сняг. Засега сигурен покрив има само в стаята на бебето. А в лагера на Юрген се чака и пето дете. Работата по първата купена къща напредва бавно, но и по съобразения с нашите сезони план. За строителните материали трябват пари. Групата е спестила от продажбата на продукцията си в Того. За нови приходи е инвестирала в 230 кози. Тяхната кошара е и първата завършена постройка в стопанството. 
Удобно, засега, местните хора искат новите си съседи. Общинският съвет в Ивайловград им е дал разрешение да купят руините от бившето училище в Одринци, за да отворят лечебница. Подкрепя ги и настоящата кметица. 
За лечебницата и за стопанството, от което ще продават ще трябва да се адаптират и към специфичния климат на търговските отношения в България. Вече са наясно, че бъдещето крие много неизвестни. Разчитат, че духовното им израстване, както определят начина си на живот, е по-силно от националните особености, узаконили тази картина в българските села.