Конституционният съд потвърди посредническия договор с четири банки, с които България работи по поемането на външен дълг. През февруари договорът за емитирането на облигации до 8 милиарда евро за три години беше оспорен от 48 народни представители като противоконституционен.
Тригодишната програма за външен дълг беше анонсирана в началото на годината, като банките дилъри са именно тези, които помогнаха на страната ни за синдикирания заем, взет през декември основно заради кризата с Корпоративна търговска банка.Конституционният съд не намери основание във всички популистки претенции, че това, което направихме като програма за прогнозируемо и устойчиво финансиране на българския бюджет за следващите няколко години, противоречи по някакъв начин на основния закон, заяви министър Владислав Горанов.
Вече част от дълга - малко над три милиарда евро, беше поет през март, чрез тройна облигационна емисия, която беше най-успешната за страната ни. Това е почти максимумът от външен дълг, който може да се поеме тази година. Финансовото министерство няма да се възползва от оставащия лимит до края на годината, обяви Горанов. Не се налага по причина на това, че виждате, че над милиард и 600 милиона, изключвам европейските средства, за да не се спекулира, че включвам и тях в тази сметка, успяхме да съберем номинално повече спрямо миналата година. Приходи, генерирани в нашата икономика като осигурителни вноски, данък добавена стойност, акцизи - това ни дава възможност да ограничим необходимото външно финансиране. Не се налага да се ползва целия обем, посочи министърът.
Министерството не използва и целия обем от възможности за вътрешен дълг, като вчера се отказа от продажбата на десетгодишни държавни ценни книжа. Направените предложения от инвеститорите, бяха за по-висока от предвидената от министерството доходност.
БНР