При електронен вот нямаше да има ад в ОИК

Ситуацията в "Арена Армеец" София можеше да се избегне, ако електронното гласуване беше възможност за участие в изборния процес, отбеляза политологът д-р Любомир Стефанов в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR. Според него по този начин могат да бъдат избегнати и промени в Избирателния кодекс.

"Много често смятаме, че проблемът е в установените правила, но всъщност е в практиките, които тези правила влизат в действителността. Беше ясно много преди тези избори, че софийската избирателна комисия ще бъде много по-натоварена от всички други. Другаде това не се случи, което е заради прилагането на правилата и заради неправилна организация" - уточни преподавателят по политически науки проф. Антоний Тодоров.

Ако в София имаше възможност за електронно гласуване, това което виждаме в "Арена Армеец", нямаше да се случи, допълни Стефанов.

В подкрепа на думите му Тодоров даде пример с Индия, която има около 1 млрд. население и 600 млн. избиратели.

"Откакто те въведоха машинно гласуване в секциите си, страната успява да обяви резултатите си същата вечер, при това абсолютно точно", поясни политологът.

Ако референдумът беше отделно от местните избори вероятно щеше да мобилизира по-малко избиратели, така че не е лошо заедно с изборите да има референдум, смята проф. Тодоров. Въпросът е, че практиката с референдумите у нас е доста бедна и в крайна сметка неуспешна. Гражданите остават с убеждение, че каквото и да се случи, нещата се оставят настрана и няма продължение, обясни той.

Двамата политолози се обединиха зад тезата, че на референдумът е останал въпросът, който вълнува най-малко граждани. Според тях въпросите за мажоритарното и задължителното гласуване са много по-интересни.

"Въпросът дали да има електронно гласуване можеше въобще да не бъде поставян на референдум, а да се реши в парламента" - подчерта д-р Стефанов.

Очакваше се, че референдумът и местните избори заедно ще доведат до малко по-високо участие на самия референдум, отбеляза проф. Тодоров. По думите му в сравнение с местните избори преди 4 години поне половина милион по-малко избиратели са гласували. 

"По принцип местните избори се ползват с по-малък интерес от парламентарните, по средата са президентските. Гражданите много бързо разбраха, че на местните избори преобладават икономически групи, които стратегически гледат да установят контрол върху местните ресурси и върху европейските фондове, свързани с местното развитие, отколкото политическата борба", коментира проф. Тодоров.

Политолозите коментираха и самата предизборна кампания.

"Липсата на програма е донякъде рефлексия на политическите напрежения на централно ниво, а и липсата на разбиране на местната власт какво може да прави и какво може да променя. Програмите бяха стереотип, използван от централите на партиите", смята д-р Стефанов.

По думите на проф. Тодоров има индикации за оттегляне на гражданския интерес към партийната политика.

"Партиите у нас са доста слабо вкоренени в българското общество. Слабо присъстват като граждански организации. Вече много по-често хората ги виждат като малка група хора с частни интереси", коментира проф. Тодоров и добави, че самите партии не са и много демократични.

"В колко партии може да се случи мобилизация на членовете им, за да доведе до смяна на лидера им", попита той.

Неговата оценка е, че всичко се решава се в центъра на партиите, те са ориентирани около личности.