Условията за бежанците в BG – несъвместими с човешките права!

Пещиуан Насер Абдел е успял да избегне експулсиране от Германия, само защото е получил религиозно убежище от енорийската католическа църква в Туцинг край Мюнхен - но заради тази практика, толерирана от властите, иракчанинът язид не може да напуска църковното жилище, пише Полин Кюрте от Франс прес.

За да не затъне в монотонно всекидневие, 21-годишният младеж сортира дарени от паството играчки и дрехи в бивш басейн, превърнат в склад, досами имота на църквата.

"Правя го почти всеки ден, за да не скучая", споделя на доста добър вече немски иракчанинът, възпитан в язидската вяра - предмюсюлманска религия, преследвана от джихадистката групировка "Ислямска държава".

През последните четири месеца Пещиван изобщо не е излизал от помещенията на католическата църква в заможното градче, разположено на брега на идиличното езеро Щарнберг. Той дели малкия апартамент, предоставен от енорията, с още един язид на име Сууд Яздин Араб.

Близо 400 случая в Германия

"Тук наистина е все едно и също. Щом попривършим с дрехите, залягаме над немския например. Почти не се срещам обаче с хора отвън. Трудно е", отбелязва 24-годишният Сууд. Пристигнал в Туцинг едва от месец, той още не говори немски и му превежда неговият сънародник.

Близо 400 мигранти като тях живеят под закрила в германски католически или протестантски енории, които все още предоставят религиозно убежище - хилядолетна традиция, позабравена, но ширеща се отново в страната с разрастването на миграционната криза в Европа.

"В повечето случаи ги пазим от препращане в Унгария или България, където поставят бежанците в условия, несъвместими с човешките права", обяснява отец Петер Брумер, 58-годишен свещеник от Туцинг, който вече над 20 години води борба за каузата на религиозното убежище.

Експулсиране налагат европейските предписания, изискващи мигрантите да подават молби за убежище в първата европейска държава, която ги регистрира. Германия е започнала пак да прилага тази процедура, често пренебрегвана в разгара на миграционната криза, когато само през 2015 г. в страната пристигнаха над един милион търсачи на убежище.

Според Петер Брумер църквата защитава хора, които биха имали всички шансове да получат бежански статут в Германия като подлагани на гонения в собствените им страни.

"Приемаме бежанците, чиито молби за убежище има изгледи да бъдат одобрени, и за които сме последният възможен изход", заявява той.

Подборът няма нищо общо с вероизповеданието. "Един християнин не прави разлика между хората в нужда", отсича свещеникът. Тъй че в Туцинг се случва мюсюлманите, поставени под защита, да се молят току до храма с луковично кубе на камбанарията.

Храната, наемът и медицинските грижи за двамата язиди се поемат от енорията, която им е дала подслон. "Правим услуга на властите, нали не плащат за тях", подмята с усмивка отецът.

Сивата зона

От гледище на закона религиозното убежище попада в "сива зона", доколкото не е предвидено от германското законодателство. Предоставянето му - по усмотрение на съответния свещеник или пастор, понякога обаче дразни властите на страната.

Миналата година германският вътрешен министър Томас де Мезиер дори го сравни с прилагане на шериата - ислямския закон, но си взе думите обратно.

На практика властите проявяват търпимост към религиозното убежище. "Всяка институция трябва да спазва германските закони. В случая с религиозното убежище обаче уважаваме и особената роля на църквата", изтъква Щефан Фрай, говорител на баварското вътрешно министерство.

"Не сме някаква зона извън закона, не се крием и властите могат да влизат свободно в нашите помещения", уверява Петер Брумер. Но допуска, че при нужда би попречил и със сила да прогонят от страната закрилян от него човек.

Колкото до двамата язиди, те за всеки случай не се показват навън от църковния имот.

За Пещиуан Насер Абдел впрочем дългото очакване е на път да свърши. Защото според същите европейски правила, след като прекара половин година в Германия, той ще може съвсем законно да иска убежище в страната.

/БТА/