Ръст на корупцията у нас след 2011 г.

До 2011 г. нивата на корупция у нас спадаха, но сега отново засягат годишно 22% от българското население, т. е. 1,3 млн. такива случая веднъж годишно, което е много. Това обяви Александър Стоянов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) пред БНР. Той съпостави актуалните данни за корупцията с тези за криминалната престъпност и най-често срещаните престъпления, жертви на които годишно стават около 10 на сто. За да влязат в пълния им обем всички случаи на корупция в съдебната система е необходим огромен ресурс, коментира изследователят. Проявите на корупция са канализирани в две големи групи - административна корупция и завладяване на държавата, подчерта Стоянов. Административната корупция включва единични дребни сделки на чиновници с по-нисък ранг, които заобикалят правилата и тези ситуации са безкрайно много.

Завладяването на държавата се изразява в по-силни актьори, изградили корупционен щит и корупционни канали, по които си общуват с държавата, допълни той. Има доста схеми, които изследователите от ЦИД са обобщили така - злоупотреби с обществени поръчки, скрита икономика на неспазване на данъчни закони в легална дейност, данъчни измами, контрабанда, нарушение на митническото и данъчното законодателство, блокиране на институции на контролната система и на правоприлагащи институции, медиен контрол. В сравнителен план със страните в региона движението на България отбелязва негативна тенденция – в Сърбия процентите са 18, за Хърватия и Турция са 8, в Македония стойностите са като нашите, а Босна, Албания и Черна гора имат най-високи нива на корупция. В Дания стойността е 1%. Александър Стоянов изтъкна, че през 2001-2002 страната ни е стояла най-добре в регионален план и отбеляза, че антикорупционният закон е полезен, но сам по себе си нищо не прави.

novini.bg