Дъщерята на Боян Петров: Смъртни сме... Но много се гордея с него!

За дъщерята на Боян Петров планината била истинският дом на баща й. 20-годишната Тея Петрова е сигурна, че ако имаше възможност, баща й щял завинаги да предпочете вечните ледове на Хималаите. Големият алпинист остана там някъде под върха Шиша Пангма. Той е единственият българин, който изкачи 10 от 14-те осемхилядника на планетата.

Тея, която от 7 години живее в Швейцария и в момента учи психология в Университета в Лозана, споделя истинското отношение към баща си в интервю за "168 часа", цитирано от dnes.bg:

"Винаги съм се гордяла с него. Помня, когато бяx във 2-и клаc и той дойде в моето yчилище, за да напpави пpезентация за алпинизма пpед децата от моя випycк и yчителите... После бяx любимa на вcички yчители и непрекъснато всички ми казваха колко страхотен баща имам. Тогава за пъpви път го осъзнах. Впечатлява ме и ме радва това, че хората му се възхищават. Самата аз му се възхищавам."

Тея не иска да храни напразни надежди, че баща й може изведнъж да се появи. Или отново да се повтори онази щастлива история с американския алпинист, който се оказа жив след три месеца в неизвестност. Момичето приема по-лесно факта, че Боян не беше открит, от вероятността да бе намерен, но с лоши новини.

"Ако той имаше избор, би останал там - смята Тея. - Без съмнение. Това за него си е дом".

Тя не крие, че са й се прокрадвали черни мисли, относно изчезването му в планината. Но вярва, че се е случило нещо непредвидено, може би падане. Смята, че ако времето е било лошо или е бил контузен, би оставил следа.

Не би чакал дълго време, за да го намерят. Осиротялата Тея разказва, че на 9 април бил последният й по-дълъг разговор с баща й. Тогава обсъждали кога ще се видят през лятото и къде ще го прекарат заедно. На другия ден просто му позвънила, за да му пожелае успех в изкачването на Шиша Пангма.

Въпреки, че описва Боян като човек с неспокоен дух, който не остава със скръстени ръце, Тея никога не се е притеснявала дали той ще се върне от експедиция. За заболяването му от рак никога не е знаела, а диагнозата - диабет не е приемала сериозно. Тя не помни баща й да се е държал като болен човек, просто приемал болестите си като част от ежедневието.

Макар да не е прегърнала идеята на родителя си в алпинизма - да покорява сериозни върхове, наследницата обича преходите в планината - нещо, което е възпитано в нея. И не спира да твърди, че баща й - Боян Петров, е човек със силен дух, добра физическа форма и оптимизъм - качества, които винаги са му помагали, дори и да е бил на ръба.