Български учени участваха в откриването на четири нови химични елемента

Четири нови свръхтежки химични елемента бяха синтезирани за пръв път в света от учените от Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в Дубна и кандидатстват за вписване в периодичната таблица на Менделеев. Те са с номера 114, 116, 117 и 118 и откриването им увенча с успех 35-годишните усилия на учени от различни страни в търсенето на "острова на стабилност" на свръхтежките ядра. Тази новина е от значение за цялата фундаментална наука, съобщи директорът на института акад. Виктор Матвеев след среща със зам. министър-председателя по икономическото развитие Даниела Бобева в София.Той подчерта, че в това изключително научно откритие съществен принос имат българските учени. България е член на ОИЯИ от създаването му през 1956 г. Институтът е в основата на революционни и открития, от значение за развитието на съвременната ядрена наука, медицина, химия и т.н.35 български специалисти работят в института в Дубна, съобщават от правителствената пресслужба. През годините там са работили над 400 български физици, математици, химици, инженери, биолози и др. Ежегодно около 100 учени от България посещават лабораториите на ОИЯИ по различни проекти. Институтът възлага поръчки на български компании и само за миналата година на института е доставено високо технологично оборудване за над 750 000 евро.Преди време Менделеевата таблица бе попълнена с 2 ултратежки химични елементи 114-и флеровий (flerovium, Fl) и 116-и ливерморий (livermorium, Lv). Названията им произхождат от лабораториите, в които са открити - Флеровата лаборатория по ядрени реакции в Русия и националната лаборатория Лоурънс Ливърмор в САЩ. Откривателите ще предложат названия на новите елементи, след тяхното включване в таблицата от Международния съюз за чиста и приложна химия.„Този вид фундаментални открития са в основата на прогреса на човечеството“, обяви академик Матвеев. Той посочи, че на ултратежките елементи е базирана технология за лъчетерапия за лечение на онкологични заболявания. Най-новите елементи пък са в основата на производство на трекови мембрани – специални филтри за медицината и винарската индустрия. Едно от най-значимите приложения са програмите за преработка на дълготрайни високо радиоактивни отпадъци от отработеното ядрено гориво в атомната енергетика. „Много е важно за България, където се развива ядрена енергетика, тя да бъде екологична“, подчерта акад. Матвеев.Откриването на новите химични елементи ще даде възможност да се правят изследвания на замърсяването на въздуха с тежки частици.„Амбициозният седемгодишен план за развитие на ОИЯИ до 2016 г. предвижда концентрация на ресурси за обновяване на базовите установки (ускорители и изследователски реактор) в Института и тяхното интегриране в единната система на европейската научна инфраструктура“, обясни акад. Матвеев.„Eдин от най-интересните проекти в последно време е NICA (Nuclotron-based Ion Collider facility), който представлява съвременен колайдер на тежки йони (подобен на този в CERN)“, обясни Лъчезар Костов, председател на Агенцията за ядрено регулиране, който представлява България в ОИЯИ. Акад. Матвеев изрази пред зам. министър-председателя по икономическото развитие Даниела Бобева признателността си за подкрепата от страна на българското правителство за фундаменталните научни изследвания. „Те са в основата на прогреса на човечеството, на развитието на иновационни технологии и на икономиката“, подчерта акад. Матвеев. Бобева отбеляза, че науката, образованието и развитието на иновациите са сред приоритетите в програмата на българското правителство, доказателство за което е фактът, че АЯР е сред малкото институции с увеличен бюджет за 2014 г.