Българинът предпочитал криминалетата

Лек ръст при продажбите на книги в страната има през тази година, коментира в интервю пред БТА Василка Ванчева, член на УС на асоциация "Българска книга", цитирана от dnes.bg. Най-голям интерес представляват историите с криминален сюжет, като по-интересното е, че клиентите се ориентират към европейски автори, които постепенно "детронират" американските си колеги. Бумът всъщност е при скандинавските автори, на практика скандинавското криминале се превръща в бранд, казва Ванчева.
Нейната лична позиция е, че има търсене и на източната литература, макар че тя е много особено понятие. Издават се писатели, които всъщност живеят на Запад, но пишат за родината си, което не пречи българската публика да оценява техните творби, казва издателката.
Като една от най-добрите стъпки за бъдещето на издателския бранш в страната Ванчева посочва приемането на стандарта за библиотечно обслужване. По думите й през първата година държавата трябва да осигури 8,2 милиона лева за книги и 2,7 милиона за периодични издания - вестници и списания, които да попълнят фондовете на библиотеките. Ние се надяваме тези суми да бъдат отпуснати още през тази година, но те не са планувани в бюджета, отбелязва Ванчева.
После допълва, че дори 2015 г. да е "празна", самото решение за осигуряването на пари е от голямо значение.
Според нея е важно и това, че е предвидено стандартът да расте ежегодно до достигането на минималните международни норми. В момента те са 0,25 книги на глава от населението, а у нас е 0,1 т.е. с течение на времето сумите за библиотеките постепенно трябва да нараснат два пъти и половина, казва Ванчева.
Разпределението на средствата между библиотеките ще бъде на база брой население в съответното място, посочва експертът. Законът за обществените библиотеки изисква към общинските съвети да има комисии по библиотечно дело, които трябва да разпределят средствата за закупуване на книги. Издателите не участват в този процес, те просто ще печатат книги според интереса, казва Ванчева.
По думите й е редно библиотекарите да казват какво искат, тъй като те имат пряк поглед върху нещата, знаят какво е населението в съответната община - има ли деца, младежка аудитория или са предимно възрастни. Библиотекарите ще правят поръчките, които съответно трябва да бъдат изпълнени от общините, посочва Ванчева. Нейната лична позиция е, че този механизъм е добър и може да помогне за регулацията на пазара.
Предложението на асоциацията в тази посока е в правилата за разпределение между библиотеките да има квоти. Например една библиотека да няма право да поръчва книги на по-малко от 20 издателства, а при такива условия много трудно някой ще започне да "бута" или да иска пари, обяснява Ванчева. За по-малките населени места от асоциацията настояват парите да отиват директно в библиотеките, без да попадат в ръководствата на читалищата.
Най-добре е общината да взема поръчката на библиотеката, да я изпълнява и да праща книгите, казва Ванчева. Според нея ще бъде фатално, ако парите отидат в читалищата. На много места техните ръководители са показали, че не са добри стопани на библиотеките и парите, които получават, отиват за всичко друго, но не и за книги, посочва Ванчева.
По думите й международните норми определят, че 5 процента от годишната издръжка на всеки ученик трябва да отиват за библиотеката. Иначе казано, ако училището получава по 1000 лева на ученик, то 50 от тях трябва да са за библиотеката. Но тези пари ще бъдат не само за книги, а и за цялостната й поддръжка, казва Ванчева.
Според нея само по този начин, чрез отделяне на средства, могат да бъдат постигнати лелеяните промени в образованието - въвеждането на интерактивно обучение и постигането на мислещо поколение.
"В момента се сърдим, че учителите си "изпяват" урока, само че кой да даде на децата предварително литература за урока, за да може в класната стая да се проведе разговор, да има дискусия, те да мислят сами?!", казва Ванчева. Според нея точно тук е мястото на библиотеката, стига обаче тя да разполага с нужните книги, материали, енциклопедии.