Проектът за нова Конституция предлага най-големи изменения в съдебната власт

Премахване на Великото Народно събрание (ВНС) и на Висшия съдебен съвет, създаването на два съдебни съвета - съдийски и прокурорски, намаляване на мандатите на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и на главния прокурор, намаляване на броя на депутатите от 240 на 120 и неясен текст за индивидуалната конституционна жалба.

Това са част от промените, които предлагат в проекта си за нова Конституция от ГЕРБ. Проектът бе внесен в деловодството на парламента днес от председателя на парламентарната група на партията д-р Даниела Дариткова.

Освен че предлага броят на депутатите да е 120, а не 240 както сега, проектът на ГЕРБ предвижда тези 120 души да могат да изменят и приемат нова Конституция и се премахва Великото Народно събрание. Всички правомощия, които в момента има ВНС, се поемат от обикновено Народно събрание.

По-големи изменения се предлагат в частта за съдебната власт.

В проекта се предвижда намаляване на мандата от седем на пет години за председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

Те ще се назначават и освобождават съответно от Съдебния съвет на съдиите и Съдебния съвет на прокурорите, без право на повторно избиране, предвиждат предлаганите текстове.

Дейността на въпросните съвети на съдии и на прокурори се регламентира в отделен текст. С тях на практика се прекратява дейността на Висшия съдебен съвет.

Предвижда се Съдебният съвет на съдиите да се състои от 15 членове, като председателите на ВКС и ВАС са по право негови членове. Шестима от членовете на Съдебния съвет се избират от Народното събрание с мнозинството от две трети от народните представители. Седем се избират пряко от съдиите по ред, определен със закон.

Съдебният съвет на прокурорите да се състои от 11 членове, предлагат от ГЕРБ. Петима от членовете на органа се избират от парламента с мнозинство от две трети от народните представители, четирима се избират пряко от прокурорите и един от следователите.

За членове на съдебните съвети на съдиите и на прокурорите, които не са членове по право, се избират юристи с високи професионални качества, предвижда проектът за нова конституция. Регламентира се, че мандатът на изборните членове на съветите на съдиите и на прокурорите също е пет години. Предвидено е те да не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичането на този период.

Министърът на правосъдието, освен че ще предлага проекти на бюджети на съответните органи на съдебната власт, ще управлява недвижимите имоти на съдебната власт.

Той ще може да участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, но отпада правото му да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както гласи настоящият конституционен текст.

Предвижда се създаването на инспекторати към съветите на съдиите и на прокурорите, всеки от които се състои от главен инспектор и петима инспектори. Изборът на главните инспектори също ще се определя с мнозинство от две трети в Народното събрание за срок от пет години.

Без промяна остава назначаването и продължителността на мандата на членовете на Конституционния съд, чиито състав се определя от парламент, президент и членовете на общите събрания на Върховния административен съд и Върховния касационен съд.

В правомощията му обаче се включва и произнасяне по индивидуална конституционна жалба за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите, съобщава Dnes.dir.bg.