Кабинетът подкрепя освобождаването на вноса на зърно от Украйна

 Правителството подкрепя внесеното в Народното събрание проекторешение за освобождаване на вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна от средата на септември т.г. Това заяви премиерът акад. Николай Денков преди заседанието на Министерския съвет днес.

Вносът ще стимулира конкуренцията на пазара. Тя от своя страна ще доведе до намаляване на цените на основни хранителни продукти и на инфлацията, какъвто е един от основните приоритети на кабинета.

Това ще се отрази благоприятно на българските потребители - най-вече на хората с ниски доходи, и ще помогне за изпълнение на критериите за присъединяване на България към еврозоната, което е друг важен приоритет на правителството. Отпадането на ограниченията би увеличило допълнително приходите в бюджета.

„От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Тези средства биха могли да се използват за образование, здравеопазване и култура или за подпомагане на земеделския сектор“, каза министър-председателят. Освобождаването на вноса ще осигури дейността на заводите за рафинирано олио и био дизел, които работят за българските и чужди пазари.

Премиерът опроверга с числа твърденията на земеделски производители за „липса на каквато и да било държавна подкрепа за сектора“. През 2022 г. селското стопанство е получило около 1,6 млрд лв. субсидии и помощи. През 2023 г. са изплатени и предвидени за изплащане около 2 млрд. лв.

От тях чрез Държавен фонд „Земеделие“ 890 млн. лв. европейски средства и 388 млн. лв. национално съфинансиране. Отделно от това 390 млн. лв. от централен бюджет и 290 млн. лв. от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

„Твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира исканията си“, подчерта акад. Денков.

„От началото на септември т.г. проучваме европейския опит за ограничаване на надценките по веригата от аграрния производител до крайния потребител. Ще обсъдим и предложим механизъм за ограничаване на тези надценки като временна мярка за подкрепа на производителите и потребителите“, каза още министър-председателят.

Заедно с вдигането на забраната за внос България ще поиска от Европейската комисия (ЕК) допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители, особено на тези на слънчоглед.

Повишените производствени разходи в сектора поставят много стопанства в изключително уязвима ситуация и те имат остра нужда от средства. В тази връзка България ще призове за изменение на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, като лимитът от 250 000 евро за едно земеделско стопанство бъде увеличен в размер, който да позволи по-адекватна подкрепа за производителите, засегнати от кризата.

Отделно от това съществуващата инфраструктура в България изисква допълнителни мерки, за да поеме засиления транзитен трафик, свързан с износа от Украйна към трети страни. Затова българското правителство ще настоява ЕК да подпомогне финансово и организационно подобряването на техническата инфраструктура по Коридорите на солидарността през България, както и развитието на железопътните коридори, които се използват за същата цел.

Кабинетът се ангажира да засили фитосанитарния контрол на продуктите, които пристигат от Украйна, за да гарантира тяхната безопасност и здравето на гражданите. Страната ни ще поиска същото и от другите държави членки по пътя на този внос до нашата територия.

„С всичко това ще проявим националноотговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор“, заяви в заключение премиерът.

По настояване на пет държави членки на ЕС, сред които и България,  на 2 май т.г. ЕК прие извънредни и временни превантивни мерки по отношение на вноса на пшеница, царевица, рапица и слънчогледово семе от Украйна в България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия до 5 юни 2023 г. Впоследствие срокът беше удължен до 15 септември т.г. заради  логистични затруднения и ограничен капацитет за съхранение на зърно преди сезона на реколтата в петте държави членки.