Сръчни хакери със сложни трикове. Вижте как могат да ни оберат онлайн

Интернет е много привлекателен за киберпрестъпниците, които се адаптират бързо към променящите се навици на потребителите, а Интернет средата предоставя нови възможности за измами. Пресен пример може дадем с хакерите, които успели да източат 100 хиляди лева от сметка на пловдивски бизнесмен.

За щастие извършителите били разкрити, а разследването продължава, съобщиха от Окръжната прокуратура в Пловдив.

Мошениците използват сложни трикове, примамливи обещания и оферти, за да се сдобият с пари или ценна финансова информация от неподозиращи това хора.

Тактиките, използвани от киберпрестъпниците, стават все по-иновативни, все по-сложни и трудно разпознаваеми. Те не пропускат да се възползват от това, че все повече хора предпочитат да правят покупките си чрез мобилни приложения.

Пандемията Covid-19 ускори тези процеси и направи електронните канали все по-предпочитан метод за потребяване на стоки и услуги.

В контекста на тази ситуация банките в България се включиха в информационната кампания срещу най-популярните видове измами, които заплашват онлайн потребителите и целят да получат от тях чувствителни данни.

Кампанията, организирана от Европол, Европейската банкова федерация и партньорски организации от частния и обществения сектор е част от Европейския месец на киберсигурността, съобщиха от Асоциацията на банките в България.

Ето кои са най-разпространените измами, идентифицирани от Европол, на които хората могат да станат жертва в Интернет:

* Измами с компрометирани бизнес имейли/имейли, привидно изпратени от ръководител в компанията - измамници се представят за ръководители в организацията и заблуждават лицето, за да плати фалшива фактура или да направи неразрешен трансфер от бизнес сметката на компанията.
 

 * Измами с фактури - измамниците се свързват с лицето, представяйки се за доставчик или кредитор. Те се опитват да го подведат да плати предстояща фактура на неправилна банкова сметка, контролирана от тях.

* Банкови фишинг имейли, Банкови фишинг sms-и, Банкови фишинг обаждания - лицето получава измамно обаждане, sms или имейл, с които се опитват да го измамят да сподели своя лична и/или финансова информация, която след това се използва за престъпни цели.
 

* Подправени банкови сайтове - измамниците използват фишинг имейли, съдържащи линк към подправения уеб сайт на банката, който изглежда почти като автентичната уеб страница. По този начин искат да съберат лични и финансови данни на лицето с цел злоупотреби.
 

 * "Романтични" измами - измамниците се преструват, че се интересуват от романтични отношения и търсят жертвите в онлайн сайтове за запознанства, но също така, могат да използват социални мрежи или имейл, за да осъществят контакт с лицето, с цел получаване на пари и/или данни и/или изнудване.
 

* Кражба на лични данни чрез социалните мрежи - измамниците събират лична информация за лицето чрез социалните медии, като данните могат да помогнат на престъпниците да получат достъп до банкови сметки, да изтеглят кредит или да извършват друга нелегална дейност от името на лицето.
 

* Инвестиционни измами и измами при онлайн пазаруване - предлагат се примамлива оферта, свързана с доходоносни инвестиционни възможности или много изгодно предложение за пазаруване, на които лицето да отговори.

"Социалното инженерство продължава да е в основата на множество кибер престъпления, като фишингът е най-често срещаното средство за извършването му. Престъпниците използват социалното инженерство, за да постигнат редица цели: да получат лични данни, да оперират с чужди банкови сметки, да откраднат самоличност и за други незаконни дейности.

Най-ефективната защита срещу социалното инженерство е информираността и обучението на Интернет потребителите за това, как да се предпазват от кибер атаки", коментираха експертите от Асоциацията на банките в България, съобщава m.dir.bg.