Ще остане ли Франция в ЕС - горещият въпрос на изборите в страната

Изборите във Франция започват след по-малко от 24 часа, а гражданите на страната изглеждат по-объркани от всякога. Големият въпрос на президентския вот в неделя е един – дали французите ще подкрепят кандидат, който обмисля напускане на Европейския съюз? Крайнодесният лидер Марин льо Пен, която е и водещ опонент в надпреварата, е заложила като ключова задача напускането, както на ЕС, така и на еврозоната. Лидерът на партия Национален фронт неведнъж е показвала „отвращение“ от блока, а основният й съперник Емануел Макрон предпочита да размахва европейското знаме на своите събития. Любовта и ненависта към еврообщността объркват и притесняват гражданите, но желанието за всеобща интеграция засега сякаш печели пред възможността „Фрекзит“ да сложи край на 60-годишния съюз. 

„Никога досега европейският въпрос не имал такава важна роля в платформите на всички кандидати при каквито и да е избори“, казва анализаторът Пиер Вимонт от мозъчния тръст „Карнеги“. Все пак през последните пет години от последното президентско гласуване в Париж в страната и в Европа се наблюдава огромна криза с мигрантите и нарастването на популизма, което много допринесе и при вота за „Брекзит“. Ето защо нито един от петте основни съперници не може да си позволи да бъде неутрален по отношение на ЕС, независимо дали ще го посочи като гаранция за мир и стабилност или като източник на всички неволи. Подобно на Макрон, консервативният кандидат Франсоа Фийон е положително отворен към Брюксел, подчертавайки ролята на френско-германската ос и значението на еврото. Двамата кандидати вече се срещнаха с германския канцлер Ангела Меркел по време на кампанията.

Подкрепеният от Комунистическата партия Жан-Люк Меленшон клони по-скоро към позицията на Льо Пен, настоявайки за преразглеждане на основните разпоредби на договора на ЕС. Той е силно подкрепян от гръцката партия Сириза на премиера Алексис Ципрас, според която претендентът е „надежда за Франция и Европа“. Идеологическите основни на евроскептицизма при Льо Пен и Меленшон обаче са доста различни. „Диктатура на банките“ Марин льо Пен се застъпва за „икономическия и териториален суверенитет“ на Париж. Меленшон се заканва да сложи край на „диктатурата на банките и строгите политики, налагани от тях“.

И двамата обещават конфронтация с Брюксел и изглеждат сигурни, че ще излязат на върха, предвид силата на Франция в блока. Крайнодесният лидер заяви, че ако спечели, ще стартира шестмесечни разговори, целящи да изтеглят страната от безвизовото шенгенско пространство и от еврозоната, преди да организира референдум за окончателен развод с блока. Подкрепяният от комунистите кандидат пък предприема двустранен подход, обобщен като „промяна на ЕС или напускане“. План А цели предоговаряне на условията за членство на Франция в ЕС, а план Б е пътят към раздяла с общността. Що се отнася до връщането към франка като национална валута, според социолозите повече от 70% от гражданите се противопоставят на отказа от еврозоната.

Междувременно, в навечерието на първия кръг от вота, Меленшон отслаби евроскептицизма си, завявайки, че предпочита страната да остане в съюза и да ползва еврото като своя валута. Льо Пен също коригира реториката си, като се фокусира повече върху проблеми като имиграцията и сигурността, последният от които бе изведен на преден план след редица атентати, свързвани джихадистките групировки. Иначе Макрон твърди, че има „Европа на сърцето“, иска да подкрепи еврозоната и е единственият кандидат-президент, който подкрепя СЕТА – споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада.

Фийон, по-тясно обвързан с френския суверенитет, иска преразглеждане на баланса на силите между Брюксел и държави членки. По думите на Жан-Доминик Джулиани от Фондация "Робер Шуман" и Фийон, и Макрон „са твърде недоволни от статуквото, а Льо Пен и Меланшон – от „ограниченията“. Кандидатите обаче трябва да се стремят към подновяване на политиките на ЕС и начините, по които Франция ще съживи своята роля в блока, казва Джулиани. 

Actualno.com