Климатът се променя, а с него и картата на болестите в Европа

Комари, някога свързвани с тропическите региони, вече са установени в няколко европейски държави и бавно се придвижват на север, което изправя здравните власти пред голямо предизвикателство – да ограничат разпространението на болести като денга, чикунгуня и Зика, пише „Еуронюз“. През септември Португалия пусна 30 000 стерилни мъжки комара във втори опит да ограничи нарастващата популация на тигровия комар. Самото насекомо, намирано първоначално главно в Югоизточна Азия, е проникнало в Европа още през 90-те години на миналия век чрез пратки с употребявани гуми в Италия и оттогава се е разпространило във Франция, Испания, Германия, Швейцария и други страни. „Траекторията, по която вървим, не изглежда добре. Това е проблем, който ще остане с нас, ако не го овладеем възможно най-бързо“, коментира пред „Еуронюз“ екологичният епидемиолог Ян Семенца.

Болестите, пренасяни от тигровия комар, се разпространяват чрез ухапвания – заразени пътници, завръщащи се от тропически дестинации, пренасят вирусите в Европа, където местните комари ги улавят и ги предават нататък. До края на октомври 2026 г. Италия вече е докладвала 76 локално придобити случая на денга, а Франция – осем, което е около два пъти повече в сравнение с 2025 г. Португалия избра стратегията на радиационна стерилизация, при която мъжките комари могат да се чифтосват със женските, но не произвеждат потомство. „Това, срещу което се борим, е да не станем ендемична страна“, обясни заместник-ръководителят на португалската Генерална дирекция по здравеопазване Андре Пералта Сантос. Други държави, като Бразилия, са използвали бактерията Wolbachia, която блокира заразяването на комарите с вируси. Пълното премахване на насекомите обаче не е реалистична цел – „не можете да стерилизирате околната среда. Веднъж установен, комарът е тук, за да остане“, предупреждава Семенца.

Ключова роля в борбата играят самите граждани. „Не бива да подценяваме силата на гражданите. В света на предаваните от комари болести има много информация, която можете да получите от хората“, коментира Марион Коопманс, вирусолог в Медицинския център „Еразъм“ в Нидерландия. Приложения като Mosquito Alert вече се използват в цяла Европа за проследяване на нахлуването на тигровия комар в нови райони. Според Семенца насекомото се придвижва около 60 километра по-на север всяка година, отчасти като се вози в автомобили, а епидемичните огнища се разпространяват дори по-бързо – около 120 километра годишно. Освен цифровите инструменти, гражданите могат да помогнат и с премахването на застоялата вода около домовете си, където комарите се размножават. „Ако имате застояла вода и видите малко червейче в нея, това не е червей – това е ларва, и тази ларва ще се излюпи и ще стане комар, а това е проблем за общественото здраве“, обяснява Семенца, посочвайки примери от Никарагуа, където общностите са обучени да разпознават ларвите.

Наблюдението на отпадъчните води на международно ниво също се оказва мощен инструмент, подкрепян от Органа за готовност и реакция при здравни извънредни ситуации на ЕС (HERA). „Можете да видите дали денгата се разпространява в Европа чрез наблюдение на отпадъчните води, преди пациентът да отиде на лекар“, коментира Лоран Мюшел, директор и заместник-ръководител на HERA. Мониторинг вече се провежда на големите европейски летища, както и в международни центрове в Сингапур, Африка и Латинска Америка. HERA инвестира също 10 милиона евро в разработването на нови диагностики, както и в изследвания на антивирусни средства и нови ваксини. „Има някои ваксини за денга и чикунгуня – те не са перфектни. Опитваме се да получим по-добри поколения ваксини и може да ни се наложи да ваксинираме група от населението, където комарите присъстват и предават болестта“, допълва Мюшел. „Рискът е тук. Трябва да се подготвим“, обобщава Семенца.