Най-лудите владетели

Въпреки че не е ясно дали владетелите в следващия списък, изготвен от Дарик са страдали от истински психични заболявания по днешните медицински стандарти, те остават в историята, белязани от лудостта. 

Навуходоносор II

Навуходоносор II, известен и с италианското име Набуко е вавилонски цар, син на Набопаласар, основател на Нововавилонското царство.

За 7-годишното си управление успява да си спечели славата на безбожен тиранин. Неговата лудост се превръща в нарицателно за кралската лудост в юдео-християнския свят.

Навуходоносор е най-значимият владетел на това царство, който разширява значително територията на държавата.

Калигула, император на Римската империя (12-41 г.)

С екстравагантния си начин на живот си спечелва титлата "Най-лудият владетел" в историята на Римската империя.
Той е известен с кръвосмешенията със сестрите си и с това, че хранел дивите зверове със затворници. Историкът Катул разказва, че обичал конете си толкова много, че е искал да направи коня си сенатор.

Хенри VI (1421-1471 г.)

Хенри VI става крал още от първите си земни дни и прекарва последните си в тежка борба с психическо разстройство. Той не успява да се отличи като силен лидер. Първият си нервен срив преживява през 1453 г., след което е неконтактен за повече от година. Отдава се на религията.

Чжу Хоучжао (1491-1521 г.)

Десетият китайски император от династия Минг остава в историята както с глупостта си, така и със своята жесокост. Той повежда редица непредсказуеми военни кампании в компанията на своя въображаем двойник – генерал Зу Шоу.

Обичал да си похапва ястия с ориз, които смятал, че се приготвят от перли.

Хуана Кастилска (1479-1555 г.)

Малко кралски истории са по-тъжни от тази на „Лудата Хуана“, чиито близки я изпращат в лудница. 16-годишна тя е омъжена за Филип Хубави. Когато смъртта на майка ѝ я превръща в следващия наследник на трона, съпругът ѝ я затваря, за да може той да поеме управлението.

Иван IV Василевич Грозни (1530 -1584 г)

Иван IV Василевич Грозни е княз на Великото московско княжество и първи цар на Русия.

Остава в историята с политиката на масов вътрешен терор, изтезания и садистични екзекуции.

Той убива собствения си син в пристъп на ярост.

Рудолф II, Прага

Бил поддръжник на алхимията и астрологията, а неговата резиденция представлявала център на алхимичните науки.

Джордж III (1738-1820 г.)

Описан е като „стар, луд, сляп, презиран, умиращ крал“ от поета Пърси Биш Шели. Английският крал дава първи признаци на лудост още през 1765 г., през 1810 г. окончателно полудява.

Според историците лудостта му, която се състояла от халюцинации, параноя, нервни сривове и стомашен дискомфорт, е била причинена от наследственото чернодробно заболяване – порфирията, но самото психическо разстройство, което се е отключило у него остава мистерия.

Шарлота Белгийска (1840-1927 г.)

Шарлота е белгийска принцеса от династията Сакс-Кобург и Гота, ерцхерцогиня на Австрия и императрица на Мексико – съпруга на Максимилиан I, император на Мексико и ерцхерцог на Австрия.

Доживява до 87 години, но след нервен срив не успява да си върне разума.

Лудвиг II (1845-1886 г.)

Лудвиг II остава в историята със странностите си и най-вече със страстта си към необичайните замъци. От малък се пренася в света на изкуствата, музиката и фантазиите. Когато едва 18-годишен поема властта на Бавария, той започва да стои сам и почти не се появява на публични места.