Левоцентристите печелят в Дания, обещават социални разходи

Мете Фредериксен. Снимка: Reuters

Левоцентристката опозиция печели произведените вчера парламентарни избори в Дания с обещания за социални разходи, предаде Ройтерс.

Изборите са провал за популистката крайна десница, която крепеше в парламента правителството на либералите и консерваторите.

Опозиционният левоцентристки блок е получил подкрепата на 52,1 процента от избирателите, което му осигурява абсолютно мнозинство от 91 места в 179-членния еднокамарен парламент, при преброени 100 процента от подадените бюлетини, съобщи общественото радио, цитирано от ТАСС.

Управляващата десноцентристка коалиция печели 41 процента от гласовете и ще има 75 депутати.

Избирателната активност е била висока - 84,5 процента.

Резултатите откриват пътя пред Мете Фредериксен, лидерката на социалдемократите - най-голямата партия в левоцентристкия блок - към премиерския пост. 41-годишната Фредериксен е на път да стане най-младият министър-председател в историята на Дания, отбелязва Ройтерс, цитирана от БТА и dnes.bg.

ДПА посочва, че Фредериксен ще е втората жена, заела премиерския пост в страната, след друга социалдемократка, Хеле Торнинг-Шмит, в периода 2011-2015 г.

Гласоподавателите изглежда дадоха израз на недоволството си от мерките за икономии на управляващата десноцентристка коалиция, отбелязва Ройтерс.

Така Дания може да стане третата северна страна, където левицата идва на власт през последната година, след Швеция и Финландия.

Проучванията на общественото мнение отреждаха победа на социалдемократите на Мете Фредериксен, която обеща да увеличи социалните разходи след годините на икономии и зае по-твърда позиция за имиграцията.

Датската социалдемократическа партия остава първа политическа сила с около 26 процента - резултат, сравним с този от предишните парламентарни избори в страната, през 2015 г.

Фредериксен нееднократна обеща да се опита да формира еднопартийно правителство на малцинството. Това обаче може да се окаже трудна задача за нея, тъй като по-твърдата й позиция за имиграцията влиза в контраст с тези на повечето леви формации.

Подкрепата за Социалистическата народна партия и социално-либералната партия, на които Фредериксен ще разчита, е нараснала над два пъти. Двете формации се обявяват за по-мека имиграционна политика и по-големи усилия за борба с климатичните промени.

Десноцентристката Либерална партия "Венстре" на премиера Ларс Льоке Расмусен остава втора с 23 на сто - ръст в подкрепата от 3 процента. Тя обаче не е в позиция да формира управляващо мнозинство.

Расмусен призна поражението си въпреки добрия резултат на своята партия.

"Ще отида (днес) при кралица (Маргрете Втора), за да връча оставката на правителството", каза датският премиер, цитиран от ДПА.

Расмусен се е обадил по телефона на Фредериксен, която поиска да формира следващото датско правителство.

Либералната партия управлява Дания 14 от последните 18 години, припомня Франс прес.

Фредериксен каза, че датските избиратели са взели решение за нова посока и ново правителство. "Тази вечер победихме ние", заяви лидерката на социалдемократите, цитирана от Асошиейтед прес.

Датската народна партия търпи тежки загуби, като резултатът й от 9 на сто е повече от два пъти по-нисък от 2015 г., когато тя получи 21 процента, отбелязва ДПА.

Крайнодясната антиимигрантска партия осигуряваше парламентарно мнозинство на десноцентристкото правителство на Расмусен.

"Няма да напусна кораба посред буря, ще поема отговорност, за да възстановя позициите на партията", заяви нейният лидер Кристиан Тулесен Дал.

В датския парламент влиза нова партия. Антиимигрантската формация "Новите десни" печели 4 депутатски места, съобщи ТАСС.

Антиислямската партия "Твърд курс" не преодоля 2-процентовата бариера за влизане в парламента, като получи 1,8 процента от гласовете.

Т. нар. Северен модел бе стандартът за социална държава за много леви политици в глобален мащаб, отбелязва Ройтерс. Застаряването на населението обаче накара правителствата на много страни да започнат да ограничават социалните разходи.

Датчаните, както и гражданите на останалите северни държави, плащат едни от най-високите данъци в света, за да поддържат социалната държава. Те се безпокоят, че по-нататъшните мерки за икономии ще подкопаят универсалната здравна, образователна и социална система, които отдавна приемат за даденост.