Европа също има своята Венецуела

Европа вече има своята Венецуела: тя е най-бедната или втората по бедност нация, в зависимост от начина на изчисление, и има две правителства. Основната разлика обаче е, че Русия и Западът са на едно мнение за нейното бъдеще, защото алтернативата му е държавно управление от олигарх, който участва в него само заради личните си интереси, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
 

През февруари Молдова, страна с население от 3,5 млн. души, намираща се между Украйна и Румъния, проведе неубедителни парламентарни избори. Три партии – проруската Социалистическа партия, проевропейската ACUM и Демократическата партия, водена от олигарха Владимир Плахотнюк, спечелиха по повече от 20% от вота. Коалиционните разговори обещаваха да са сложни: никоя от двете партии не искаше да работи с тази на Плахотнюк, а докато преговорите помежду им течаха, представителят на демократите Павел Филип продължи да управлява правителството.
 

На 8 юни бившият изпълнителен директор на Световната банка Мая Санду, един от лидерите на ACUM, обяви създаването на коалиция със социалистите. Конституционният съд на Молдова, пълен с поддръжници на Плахотнюк, веднага постанови, че коалицията на Санду е противоконституционна, тъй като тя е сформирана повече от 90 дни след изборите. На 9 юни той свали и президента на Молдова, социалистът Игор Додон, и предаде правомощията му на Филип, който незабавно свика нови избори през септември.
 

Към момента обаче и двете молдовски правителства отказват да напуснат и издават заповеди, почти по венецуелски модел, където подкрепяният от Русия президент Николас Мадуро и самообявилият се за лидер на страната председател на парламента Хуан Гуайдо, спечелил признание от САЩ и западни нации, са заключени в застой. В Молдова обаче руските и западните интереси изглежда се припокриват - може би за първи път след окупацията на Крим от Русия през 2014 година.
 

Русия призна правителството на Санду на 10 юни. Въпреки че повечето от важните министерски постове в него са за представителите на ACUM, присъствието на социалистите го прави приемливо за Кремъл. Официално Москва няма амбиции за възстановяване на влиянието си в Молдова, страна, в която Румъния вече е издала над 1 млн. паспорти, позволявайки на молдовците да се интегрират в Европейския съюз още преди държавата им.  Русия обаче има интерес да поддържа здрави отношения с постсъветската държава, докато запази военното си присъствие в региона на Приднестровие.
 

Германия, Франция, Великобритания, Полша и Швеция също подкрепиха правителството на Санду като най-добрия вариант страната да постигне напредък. Алтернативата в лицето на Плахотнюк, който ефективно притежава всичко в Молдова, включително четири от пет национални телевизионни станции, също не беше приета от европейските държави. В края на миналата година Европейският парламент дори прие резолюция, с която Молдова беше обявена за "държава, завладяна от олигархични интереси".
 

Единството на руските и европейските интереси, подкрепено от САЩ, е почти невероятно в настоящия геополитически климат. Все пак, макар скритите руски интереси да не съвпадат с европейските или американските, за Москва стабилността на непосредствените ѝ съседи също е от съществена важност.

Bloomberg TV Bulgaria