Криза в отвъдното: Във Венецуела вече посягат дори и на гробове

Дори и мъртвите не са в безопасност в Маракайбо, венецуелският град, който бързо разбра цената на  кризата.

Крадци са взели на прицел дори местните гробища. В последната година са били ограбени много урни и ковчези. Мизерията във Венецуела не пощади дори и мъртъвците.

"От преди осем месец почнаха да взимат даже златните зъби на мъртвите", казва пред AP Хосе Антонио Ферер, който управлява гробище, където изявени лекари, директори и други лидери на общността биват погребани.

Във Венецуела кризата породи дефицит на най-нужните неща - пари, храна, вода, лекарства, електрическо и гориво.

Един от най-засегнатите от кризата градове е старата петролна столица Маракайбо. Когато преди няколко месеца токът в страната спря, тук настана истински метеж. Властите обвиниха престъпници за метежа, който задълбочи спиралата на мизерията в града.

Тук разрухата е норма още преди да започне кризата с електричеството. В мартенските нощи, когато населението остана без ток, тук нищо не беше пощадено - дори изолацията от стените на местен хотел. Гледката след метежа напомняше репортажи от военна зона или сцена от природно бедствие.

От петрола до глада: Маракайбо – символ на венецуелската криза

Днес вече хората в Маракайбо не са толкова гневни, а по-скоро изтощени. Много от онези, които са имали възможност, са напуснали. Градът е близо до границата с Колумбия, която приюти повече от четвърът от 4-те милиона венецуелци, които избягаха от страната.

Политическите битки се влачат, а животът в Маракаибо е на пауза

Някои хора тук ровят в боклука, търсят храна или пък трескаво пълнят кофи и туби, когато минат цистерните с вода.

Ако рибар улови риба е повод за гордост. Когато в месарницата се появи месо, то трябва да се продаде бързо, защото ще се развали, заради постоянното прекъсване на тока.

Петролните рафинерии, които направиха Венецуела богата, вече са спомен от миналото. Платформите за добив за изоставени.

Кризата променя не само ритъма на живота в града, а и ритъма на края на живота. Покойниците нямат спокойствие дори и в смъртта, а гробарите бдят за крадци между гробовете.

Всъщност, както обяснява управителят на Ел Куадрадо - Хосе Антонио Ферер, вече мъртъвците се погребват само до обед. И то със затегната охрана на гробището.

Dnes.bg

Четете още: