18 г. НАТО – 14 г. без казарма. Равносметката: Къде бяхме, сега къде сме?

Снимка: iStock by Getty Images

Преди точно 18 години - на 29 март 2004-та, България става член на НАТО. На същата дата в пакта влизат трите прибалтийски държави - Естония, Латвия и Литва, както и източноевропейските страни Румъния, Словакия и Словения.

По това време армията ни разполага с близо 70 000 души и общо 1600 танка, предимно Т-55, в по-малки количества Т-62 и Т-72. Най-силното ни оръжие - балистичните ракети Скъд и СС-23, са нарязани 2 години по-рано.

След присъединяването ни в пакта армията е сведена първоначално до 51 000, а днес тя е от около 30 000 души. Голяма част от танковете са продадени или пенсионирани, като общият брой на бронираните машини е намален неколкократно, пише "Дир.бг".

Обяснението за това е, че голяма част от техниката е морално остаряла. Например, танкът Т-55 е създаден непосредствено след края на Втората световна война. Мощната СС-23 пък не отговаря на подписания между СССР и САЩ договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие.

Съкращаването на армията, заявяват тогава управляващите, би позволило нейната модернизация и преструктуриране спрямо военните новости на 21 век.

4 години след присъединяването ни в НАТО - на 1 януари 2008 година, в България отпада задължителната военна служба. Политиците уверяват, че нова война в Европа е малко вероятна, а България е член на най-силния военно-политически съюз. Изчислено е, че отпадането на военната повинност ще повлияе добре на бюджета. За пример са дадени повечето армии в НАТО, които са професионални.

В полза на това решение тогава роля играе и окаяното състояние на казармите ни през 90-те години. Липсват пари за адекватна бойна подготовка и научаване на нови умения. Муниции за тренировъчни стрелби няма, наборниците служат в близки градове и почти всеки уикенд са по домовете си, за да пестят оскъдните средства за храноден в армията. 

Не всички страни от НАТО обаче се отказват от задължителната военна служба. България дори граничи с две от тях, където казармата е задължителна. Службата е запазена и в някои от присъединилите се преди 18 години държави.

На фона на покачващото се геополитическо напрежение и повишената възможност от глобален конфликт, нека видим кои са държавите в НАТО и в Европа, където военната служба е задължителна.

Турция

Турция има планове да се превърне във военна суперсила

Южната ни съседка има втората по численост армия в НАТО. Турция има проект за създаването на собствен танк и стелт самолет, които са почти завършени. Анкара произвежда и едни от най-добрите бойни дронове в света. Турция има потенциала да се превърне във военен гигант и към 2021 е 12-ият най-голям износител на оръжие в света.

В Турция казармата е задължителна за всички мъже и продължава 12 месеца. Наборниците, които учат висше образование се привикват след завършването му. Числеността на турската армия е 355 200 души, но при необходимост бързо може да нарасне до почти милион.

Любопитен факт е, че да се говори против казармата, е забранено със закон. Публичното изказване на мнение, че задължителната служба е добре да отпадне, се третира като престъпление по наказателния кодекс и може да се накаже със затвор. Много фирми имат негласна политика да не наемат хора, които не са минали през казармата.

Изследователите отбелязват, че задължителната служба е една от причините, заради които много млади хора предпочитат да продължат живота и образованието си в чужбина. Наборниците, които откажат да положат клетва и да служат в армията, прекарват 12 месеца във военен затвор.

Защитниците на наборната служба в Турция обаче отбелязват, че тя има сплотяващо за нацията значение. Причината е, че въпреки силното класово и регионално разделение в страната, хора с коренно различен произход и възможности минават през едни и същи трудности.

В последните години условията в турската армия обаче бързо се подобряват и днес тя е доста подготвена и мотивирана.

Бюджетът от над 20 милиарда долара годишно позволява на южната ни съседка да разработва собствен стелт изтребител, да има военен сателит в орбита и бази в чужбина.

Турция е поръчала 1000 бройки от собствения си танк Altay, като вече има 10 от него. Към този момент Анкара има и 340 бройки от съвременния немски танк Leopard 2 и 400 от по-стария Leopard 1. Анкара има над 1500 бройки от американския танк от 60-те години на миналия век M60 Patton. Бронираните машини пък са над 10 000. Анкара има 250 бройки от F-16 и над 130 бойни дронове.

През 2019 година президентът на Турция Реджеп Ердоган заявява, че е неприемливо Турция да не може да има ядрени оръжия. През 2020 година в Бюлетина на атомните учени на САЩ се появява статия, която твърди, че Турция има ядрени амбиции.

Гърция

Гърция поддържа голяма армия заради сложните си отношения с Турция

От 1914 г. Гърция има задължителна военна служба, чиято продължителност е повишена през 2021 година до 12 месеца. Южната ни съседка има една от най-силните армии в Европа, чиято численост в мирно време е 100 000 души, но при война бързо може да нарасне до почти милион.

До 2002 година хората, които не са минавали през казармата, са нямали възможност да пътуват извън страната.

Армията на Гърция разполага с 1355 танка, 4200 бронирани машини и близо 5000 артилерийски оръдия. Броят на бойните самолети е около 200. Мнозинството от техниката е модерна. Над 350 са бройките от съвременния немски танк Leopard 2, а 500 са от немския Leopard 1A4/5, който е еквивалентен на Т-72. Атина има 153 бройки от F-16 и наскоро поръча 30 броя от най-новия френски изтребител Rafale. През 2021 година военният бюджет на Гърция е бил 5,5 милиарда долара.

Дания

Дания е член на НАТО от 1949 година

Военната повинност е норма в Дания от времената на викингите. От 1849 г. всеки физически здрав мъж трябва да отслужи военна служба, като това задължение е записано в конституцията на страната. Дания е по-малка по население и площ от България. Въпреки това страната има по-голяма армия и военен бюджет от нас. "Всяко лице от мъжки пол, което може да носи оръжие, е длъжно да допринася за отбраната на своята страна", гласи съответния член в датската конституция. Според вида си казармата продължава между 4 месеца и 1 година. Жените също могат да служат по желание. През последните години над 95% от наборниците преминават през задължителната военна подготовка. Макар за дезертьорството да е предвиден затвор, то отказът от служба вече се наказва и с 2 седмици домашен арест. Всяка година около 39 000 души навършват възрастта за привикване в казармата. След медицински преглед около половината от тях се оказват годни за служба.

Числеността на армията на Дания е 49 000 души. В арсенала на Копенхаген влизат 33 броя F-16 и 27 броя F-35. Страната има 44 броя от най-новия немски танк Leopard 2A7DK и общо 400 бронирани бойни машини.

Норвегия

Норвегия е един от съоснователите на НАТО

Скандинавската монархия има територия около три пъти по-голяма от България и население около 5,5 милиона души. Военната повинност е конституционно установена на 12 април 1907 г. и не е премахвана никога. Днес Норвегия използва специфична форма на задължителна служба, която важи напълно еднакво за мъже и жени. На практика новобранците не са принудени да служат и вместо това се избират само тези, които са мотивирани и желаят да го направят. През 2010 година 62 873 мъже и жени са призовани за преглед на военнослужещи, но от тях само 9631 са мобилизирани. Службата е в продължение на 19 месеца. В казармата се провеждат множество курсове, включително по чуждоезиково обучение.

Армията на Норвегия е от 23 000 души, но има 40 000 активни резервисти в Териториалната отбрана. Военният бюджет е 7,2 милиарда долара, а въоръжените сили на страната са едни от най-модерните в света. Те разполагат с 52 бройки от немския танк Leopard 2, като има планове за придобиване на още. Страната има още 110 бройки от бронираната машина CV90 и мобилни ракетни установки M270. Осло е поръчал и 42 бройки от американския стелт изтребител F-35.

Литва

Литва е най-населената прибалтийска страна

Литва е най-голямата прибалтийска република с население от 2,7 милиона души. Страната става членка на НАТО заедно с България и премахва казармата едновременно с нас. През май 2015 г. литовският парламент гласува връщането на наборната военна служба. Казармите отварят врати още същата година и започват да привикват отговарящите на изискванията. Службата е с продължителност от 9 месеца.

Днес армията на Литва се състои от малко над 20 000 души, а годишният й военен бюджет е равен с този на България - 1,2 милиарда долара. Вилнюс започва модернизацията на армията си преди присъединяването си към НАТО, а през 2001 година се превръща в първата европейска страна, която се сдобива с антитанковите ракети Javelin. Страната няма танкове, но има мобилна артилерия и разчита на преносими антитанкови и ПВО комплекти. Стратегията на Вилнюс е да разчита на малки и много подвижни подразделения, които да осигурят асиметричен отговор спрямо по-силен противник.

Срещата на върха във Варшава през 2016 г. решава в Литва да се разположи засилено присъствие на НАТО. В страната се базират части и самолети, принадлежащи на други членки на алианса.

Естония

Естония разчита на мобилни подразделения, които познават добре терена си

Силите за отбрана на Естония се състоят от общо 6500 редовни военнослужещи. Трябва да се има предвид, че цялото население на страната е 1,3 милиона души. Естонската армия е структурирана на принципа на резервната сила, което означава, че основната част от потенциала на държавата са части в резерва. Резервните части се формират на териториален принцип, тоест военнослужещите от един район се призовават наведнъж в един отряд и след служба се изпращат в резерва като едно подразделение. В мирно време резервистите провеждат периодични тренировки. Прибалтийската страна обаче няма танкове и своя бойна авиация.

Естония въвежда задължителна военна служба веднага след отделянето си от СССР в края на 1991 г. Около 3200 наборници, включително малък брой жени, влизат във военни части на Естонските отбранителни сили всяка година. Службата е 11 месеца за обучаваните за младши подофицери, шофьори, военни полицаи и специалисти. Други войници служат 8 месеца. Според Националния план за развитие на отбраната годишният брой на наборниците трябва да достигне 4000 до 2022 г. след преразглеждане на медицинските и физическите изисквания. В Талин обмислят и задължителното привикване на жени, подобно на Израел. Кабинетът смята, че всеки изкарал службата трябва да придобие практически умения за водене на бойни действия.

Можем да заключим, че скандинавските и балтийските страни в НАТО са запазили или върнали казармата. Обясненията за това са както исторически, така и съобразени с това, че страните са погранични за пакта. Казармата е задължителна и в Турция и Гърция, които имат сложни и понякога открито враждебни взаимоотношения. В Европа обаче има и други страни, които са запазили наборната си служба. В мнозинството си това са страните, които искат да преследват неутрална външна политика.

Австрия

76% от населението на Австрия подкрепя неутралната й политика при последното проведено преброяване

Територията на Австрия е по-малка от тази на България, но населението й е над 8 милиона души. Страната не е член на НАТО и води политика на неутралност. Това е причината Виена да запази своята задължителна наборна служба.

Армията се състои от 22 500 военнослужещи и 945 000 резервисти. Военният бюджет е 3,2 милиарда долара. Всеки австриец подлежи на военна служба, която е с продължителност от 6 месеца. Отказалите трябва да положат общественополезен труд в продължение на 9 месеца. Австрийската армия разполага с около 50 бройки от немския танк Leopard 2 и около 300 бронирани машини. Страната има и 15 бройки от изтребителя Eurofighter.

Швейцария

Дори младите швейцарци удобряват казармата

Алпийската държава е най-доброто олицетворение на политиката за неутралност. Именно тя е причината Швейцария да има силна армия и задължителна военна служба. На 22 септември 2013 г. в Швейцария се провежда референдум, целящ премахване на наборната военна служба. 73% от гражданите гласуват против. Това показва силната подкрепа за казармата в Швейцария. 

Хората, отказващи служба, се облагат с допълнителен данък от 3% върху доходите си. Наборниците, които не желаят да носят оръжие по морални причини, могат да кандидатстват за служба без оръжие. Казармата продължава около 126 дни, но по желание службата може да продължи и 300 дни. След завършването й резервистите се привикват почти всяка година на опреснителни курсове, учения и стрелби.

Всеки швейцарски войник е получавал запечатана кутия с боеприпаси, но парламентът прекратява практиката през 2008 година.  Всеки наборник обаче може да запази своята карабина и след служба. Ако войникът направи този избор, той трябва да вземе разрешително, което обаче се получава сравнително лесно. Продажбата на патрони за военните карабини и използването им свободно става на специализирани стрелбища.

Правителството окуражава спортната стрелба, а Швейцария има един от най-високия процент на въоръжени граждани в света. Според едно изследване 40% от населението й има поне едно оръжие. Това означава, че почти всеки дом е въоръжен.

През 2019 година Европейският съюз заплашва да изключи Швейцария от Шенген, ако Берн не наложи по-стриктен контрол върху оръжията в страната. Идеята за висока въоръженост на населението е причината Швейцария да има сравнително малка постоянна армия от 21 000 души. Активните резервисти обаче са четвърт милион, а в миналото броят им е бил доста по-висок.

Швейцария има 380 броя от немския Leopard 2, 2 500 бронирани бойни машини и сравнително силна артилерия. Швейцария е поръчала 36 бройки от стелт изтребителя F-35A, но засега разчита и на 25 броя от F-18. Военният бюджет от 5,2 милиарда долара гарантира, че страната има възможност да закупува модерно оборудване.

Стара българска мечта е да наречем страната си "Швейцария на Балканите". Независимата и неутрална алпийска страна има близо 3 пъти по-малка територия от нас и население само малко по-голямо от нашето. Брутният вътрешен продукт на Швейцария обаче е 11 пъти по-голям от българския.

Финландия

Финландия знае значението на добре поддържания резерв

Военната служба във Финландия е задължителна и част от конституцията на страната. Близо 80% от мъжете под 30-годишна възраст са минали през казармата. Срокът на служба е 165, 255 или 347 дни. Всеки, който откаже да изпълнява както военна, така и цивилна служба, е изправен пред наказание от 173 дни затвор, минус всички прослужени дни. Такива присъди обикновено се изтърпяват изцяло в затвора, без условно освобождаване. От 2019 година е забранено изключението по религиозни причини. Казармата във Финландия е насочена и към даването на ценни знания за служещите. Организират се курсово по чужди езици, ИТ, шофиране в професионална категория и други. Акцент е поставен и върху оцеляването в неблагоприятни условия.

Финландия има армия с 20 000 военнослужещи и 900 000 души резерв. Последните обаче могат да бъдат мобилизирани много бързо и са с високо ниво на подготовка. Военният бюджет на страната е от 5,2 милиарда долара. Финландия има 200 бройки от немския танк Leopard 2 и близо 1 000 бронирани машини. Страната има 55 бройки от американския изтребител F-18 и е поръчала 64 бройки от стелт самолета F-35.

Швеция

През последното десетилетие Швеция намали значително армията си

Швеция има задължителна военна служба от 1901 година. Между 2010 и 2017 година е дадена пауза на привикването на наборници. След възстановяването е въведен принцип за полова неутралност.

В началото на 2019 г. освен глобите се възстановява и наказанието със затвор за всички, отказващи да отбиват военната си служба. Паузата в казармата оказва влияние на армията на Швеция, наред с понижаващия през последните десетилетия военен бюджет.

По време на Студената война Стокхолм разполага с 250 000 войници, 2 300 танка и има дори проект за собствена атомна бомба. Днес Швеция разполага с 24 000 войника и има 31 000 резервиста. Военният бюджет от 7.18 милиарда долара обаче гарантира, че Швеция има някои от най-модерните оръжия в света и може да произвежда сама голяма част от тях. Стокхолм има 71 бройки от своя собствен изтребител Gripen и е поръчала още 70 броя от него. Швеция има и 121 бройки от местно произвеждан вариант на Leopard 2A5. Бронираните машини са близо 1000.

Кипър

Всяка година Кипър привиква резервистите си на учение

Островната държава е член на ЕС, но не и на НАТО. Конфликтът с Турция е белязал историята на въоръжените сили на Кипър, поради което казармата е приета за задължителна част от живота на един мъж. Военната служба в кипърската национална гвардия е задължителна не само за всички мъже граждани на Република Кипър, но и за мъжете, които не са граждани, но имат един родител "кипърски грък". Службата е в продължение на 14 месеца. Резервистите се призовават няколко пъти в годината, за 1 или 2 дни докато навършат 50-годишна възраст.

Въоръжени сили на Кипър имат 12 000 души постоянен състав и 75 000 души резервисти с високо ниво на организация. Националната гвардия на Кипър е в постоянна бойна готовност и изпълнява задачи по защита на националната сигурност на страната. Военният бюджет е половин милиард долара.

Армията разполага с 52 бройки от френския танк AMX-30B2 и 82 от руския Т-80. Бронираните бойни машини са 500. Никозия има и модерни ПВО системи и бойни хеликоптери. Това е впечатляващо, предвид ниския военен бюджет и фактът, че кипърците са по-малко от населението на София.

Големите държави - "Против"

САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Полша, Италия и Испания нямат задължителна наборна военна служба. Една от причините е свързана с броя на населението. Всички изброени по-горе държави имат над 40 милиона граждани. Въвеждането на казарма би струвало много на бюджета. Междувременно големият брой на населението прави възможно бързото попълване и разгръщане на големи на брой професионални армии.

Активните военнослужещи в САЩ са над 1,2 милиона. С резервистите броят достига до два милиона. Хората с военна подготовка са много повече от населението на България.

Индия и Китай са двете най-многолюдни страни в света и не са членки на НАТО. Те обаче споделят една обща страна с мнозинството от големите страни в атлантическия алианс - липсата на казарма и разчитането само на професионална армия за защита.

Оказва се, че страните с население до 8-10 милиона е много по-вероятно да разчитат на наборната военна служба, при това без значение дали са част от някакъв военнополитически съюз.