Колайдерът започна да събира данни за тайните на Вселената

Най-големият ускорител на частици в света - Големият адронен колайдер на Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) днес навлезе в нов етап на научни експерименти, чиято цел е разгадаването на тайните на материята и Вселената, предадоха световните информационни агенции, цитирани от БТА. Големият адронен колайдер заработи отново в началото на април, след като беше спрян за ремонт, продължил повече от две години. Сега, осъществявайки първите реални сблъсъци на протони с максимална мощност от 13 тераелектронволта, ускорителят навлезе във втория си сезон на работа, готов да събира безпрецедентни научни данни през следващите три години.

Близо два пъти по-голямата мощност спрямо първия 3-годишен етап на експлоатация на Големия адронен колайдер беше достигната и в края на май, но в тестов режим, припомня Франс прес. "Невероятно постижение, станало възможно благодарение на над 2-годишна подготовка. Сега настъпва времето за нова физика, за велика научна дейност", заяви генералният директор на ЦЕРН Ролф-Дитер Хойер. Стартът на новия етап в дейността на Големия адронен колайдер беше предаван в интернет. От пресслужбата на организацията отбелязват, че подновеното събиране на данни при максимална мощност от 13 тераелектронволта отбелязва началото на "сезон 2" за ускорителя и открива перспективи към неизследвани територии на физиката. Сред задачите на започналия втори работен сезон на Големия адронен колайдер, който също ще продължи три години, са разгадаването на тайните на материята, антиматерията и кварк-глуонната плазма, отбелязва ТАСС.

Най-голямото постижения през първия работен сезон на ускорителя беше откриването на загадъчния и дълго търсен Хигс бозон, наричан "божествената частица" - последното липсващо звено в Стандартния модел на физиката. Откритието беше отличено с Нобелова награда за физика през 2013 г., припомнят агенциите. Никой няма представа какво може да разкрие Големият адронен колайдер през новия си работен сезон чрез сблъсъците на протони, протичащи със скорост близка до светлинната. Въпросните сблъсъци пресъздават условия, близки до тези след Големия взрив преди 13,8 милиарда години, за който се смята, че е дал начало на Вселената. Продуктите от сблъсъците се улавят от гигантските детектори на Големия адронен колайдер и се анализират от учени от ЦЕРН и по света в търсене на нова информация за космоса и функционирането му на ниво елементарни частици. Изследователите се надяват, че през втория сезон на работа на ускорителя ще открият доказателства за т.нар. "нова физика".