За кого важи законът в Румъния?

Румъния е разтърсена от нова политическа и институционална криза. В нейния източник обаче няма нищо ново - пак става дума за корупция по високите етажи на властта.

 
Румънският парламент отхвърли молбата на прокуратурата за разследване срещу премиера Виктор Понта заради корупция. Критиките не закъсняха - президентът Клаус Йоханис отправи упреци към парламентарното решение и призова Понта да подаде оставка. Председателката на Върховния съд Ливия Станчу на свой ред подчерта, че подобни инциденти в парламента показват как в нейната страна законът не важи за всички.

Съюзниците на Понта в партията и в парламента обаче свикаха специално заседание в подкрепа на заподозрения в корупция правителствен ръководител - за да го уверят в поддържката си. След заседанието Виктор Понта заяви, че "независимостта на правосъдието трябва да бъде гарантирана и защитена". А председателят на Сената Калин Попеску-Търичану изтъкна, че "разклатеното доверие в правосъдието трябва да бъде възстановено", и предложи създаването на парламентарна комисия за "оценка на демокрацията".

Президентът, съдиите, прокурорите и опозицията всъщност не искат нищо по-различно, но влагат друг смисъл в понятията правосъдие, демокрация и върховенство на закона.

Премиерът, който преди четири месеца обеща да подаде оставка, ако срещу него започне антикорупционно разследване, промени позицията си из основи. И сега гръмко настоява, че е невинен, и обвинява "политизираното правосъдие" в опити да си присвои цялата власт и да смени правителството и парламента.

Съгласно румънската конституция, държавният глава не разполага с правомощия, които биха му позволили да повлияе на премиера или депутатите, ако те с парламентарното си мнозинство блокират съдебни процедури и осуетяват отнемането на имунитета на определени политици. И основната опозиционна партия - Национално-либералната, се провали с поискания вот на недоверие срещу Виктор Понта. Изглежда, че защитата, с която се е оградил премиерът, все още издържа на ударите. Същевременно в парламента бяха внесени за обсъждане множество промени в Наказателния кодекс, които сериозно биха затруднили съдебното преследване на корумпираните политици.

Решението трябва да се вземе от обществото

Главният редактор на списание "Dilema Veche" професор Мирча Василеску смята, че така борбата с корупцията по висшите етажи на властта става безсмислена, а и разделението на властите се оказва под заплаха. Освен това "свободата на пресата е силно ограничена" от икономическите интереси и от пряката намеса на близките до правителството медийни босове.

Политологът Владимир Тишманеану пък твърди, че румънската правова държава може да се провали по същия начин, както преди 25 години след края на режима на Чаушеску. Тогава - през юни 1990 година - първият посткомунистически държавен глава Йон Илиеску изпрати хиляди миньори срещу бунта на демократичната опозиция в Букурещ.

"Анархията бе предизвикана, за да се ликвидира свободата и да се възстанови еднопартийната система", отбелязва Тишманеану. Според когото има основания да се говори за "контрареволюция" и за сравнение на поведението на Илиеску навремето с това на неговия наследник начело на Социалдемократическата партия Адриан Нъстасе и политическото му протеже Виктор Понта. "И при тримата се наблюдава същото презрение към правовата държава, същото беззаконие, същия култ към личността и същия цинизъм", казва политологът.

Мнението на Мирча Василеску е, че сегашната конфронтация представлява обусловен от системата спор между "враговете и приятелите" на истинската либерална демокрация. Според професора, обществото може да вземе решение в полза на правовата държава, но "трябва да се прояви търпение". Изборът на президента от германско потекло Клаус Йоханис миналата година показа, че мобилизацията в защита на демокрацията е възможна, посочва Мирча Василеску.

Източник: DW