5 причини, поради които НАТО се бои от излизането на Гърция

Кризата в Украйна разруши светостта на Европейската сигурност и изложи на показ калцирани останки от фракциите в Студената война, вкарвайки Европа в най-лошата политическа криза от десетилетия. Това също доказа, че министерствата на финансите на страните-членки на НАТО, а не министерствата на отбраната, диктуват отбранителната позиция на алианса.

Дори пред лицето на териториалните заграбвания на Путин в Украйна, само 4 от 28-те страни-членки на НАТО отговарят на изискванията за 2% от Брутния вътрешен продукт, дадени за отбранителни цели (САЩ, Великобритания, Естония, и, поне за сега, Гърция). Отбранителните сили на Европа са атрофирали от края на Студената война, като са отслабили защитната позиция на НАТО и влошавайки фрактурите на алианса – от остарялото оборудване до намаляващите армии и нелетящите въздушни сили.

Това че Гърция влачи еврото „към ръба“ не е добре за военните от НАТО, и всякакви пазарни въздействия от излизането на Гърция ще изместят фокуса членките на НАТО от разходите за отбрана.

Загубите на еврозоната са печалба за Путин

Владимир Путин няма търпение да си отчупи парче от обединения фронт на Европа насред санкциите срещу Русия. Отделена Гърция осигурява на Путин перфектната възможност да проникне в разширяващите се политически пукнатини, причинени от дебата за излизането на Гърция.

Русия вече започна да се възползва от тази възможност и е задвижил нови енергийни проекти с Гърция за да постави политически основи за бъдещо коопериране между страните. Както скорошните случаи в Унгария и Чехия, такова коопериране идва за сметка на трансатлантическата солидарност.

Самият Путин каза, че ако Гърция поиска, Русия ще и окаже критично нужната помощ. По-дълбока връзка между Русия и Гърция ще подрине сериозни опитите на трансатлантическото общество да представи обединен фронт срещу Путин. Ако Русия направи постъпки да влезе по-дълбоко в кризата, има няколко сценарии, при които Гърция може да запази тънката линия между изтока и запада съвсем успешно.

Нов обструктор в решенията на НАТО и ЕС

Политически измамената Гърция може да преобърне уменията за вземане на решение на лидерите на алианса. НАТО разчита на  единодушно одобрение от всички 28 членки при вземането на всички големи решения. Гърция, особено ако е закърпена икономически от Русия, може да се окаже голямо главоболие за бъдещите маневри на алианса да се противопостави на реваншистката руска агресия в Източна Европа.

Клаузата за единогласие на НАТО се отнася не само за изпращане на военна сила, но и за основните всекидневни функции на алианса, като продажбата на оръжие, и големите политически решения като прилагане на точка 4 и 5 от Вашингтонското споразумение за консултиране и защита на членове и съюзници. На европейския фронт, Гърция може да реши да обърне големите опити на ЕС да санкционира Русия, докато конфликта в Украйна бушува с неотслабваща сила.

В историята Гърция е пресичала решения на НАТО – като блокирането на ефективно коопериране между НАТО и ЕС по време на диспута Турция-Кипър. Това не значи, че Гърция ще напусне НАТО или ЕС, или, че Гърция ще стане „пети пилон“ на руското влияние в Европа – според главният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, гърците винаги „са засвидетелствали лоялността си към НАТО“. Но политическата криза от излизането на Гърция от еврозоната ще има неприятен ефект върху процесите на вземане на решения от страна на НАТО.

Дупка в дигата на кризата с мигрантите в ЕС

Гърция е в епицентъра на набиращата сила европейска миграционна криза. Само за първата половина на 2015 година близо 137 хиляди мигранти са пресекли Средиземно море, като много бягат от конфликта в Сирия. Гърция, която вече се огъва под огромното икономическо натоварване, се бори да поеме част от бремето с чужденците, което пък избутва гръцката система на приемане до „повратна точка“, според „Амнисти интернешънъл“. Икономическият смут, предизвикан от излизането на Гърция ще намали лошо нужното финансиране за възможността на Гърция да открива бежанци и да запазва граничната сигурност. Това е реална заплаха за сигурността на членките на НАТО, особено с все по-честите доклади за преминаващи тайно в Европа бойци на „Ислямска държава“ с вълните мигранти.

Вреда за имиджа на Европа

През 21 век Европа е нещо повече от география – тя представлява демократични идеали и ценности, които служат като маяк за останалата част от света. Проектът за политическа интеграция в Европа подет след края на Втората Световна война чрез институции като НАТО и ЕС е станал като шаблон за либерално-институционален успех в модерната ера: институциите се използват да се съберат заедно исторически противници и да се превъзмогнат конфликтите, които датират от векове и са подсилвали две световни войни.

Излизането на Гърция е едно от най-сериозните изпитания, които европейският „проект“ среща в годините след Студената война. То е причинило сериозни щети на всеки символ, който ЕС представлява, което също вреди на реномето и на НАТО. Макар тази последица да е по-абстрактна, кризата в Гърция и потенциалното ѝ излизане от еврозоната сериозно разклатиха сигурността на трансатлантическия алианс в самия него. Това може би е най-болезнената последица, с която НАТО ще трябва да се бори през следващите десетилетия.

Източник: Politico, ФБР.bg