Зеленски между войната, вътрешния натиск и борбата за оцеляване на Украйна

Русия очакваше да свали украинския президент Володимир Зеленски в рамките на дни след инвазията от февруари 2022 г., планирана като бърза и убедителна победа. Вместо това бившият комик се превърна в лице на съпротивата в Украйна и Европа, докато руските атаки продължават да отнемат живота на десетки хиляди украинци.

Днес Зеленски е изправен пред един от най-трудните моменти в украинската история. Русия напредва с най-бързия темп от година, а вътрешен корупционен скандал доведе до уволнението на най-влиятелния му съветник. Същевременно американският президент Доналд Тръмп настоява за мирен план, който в Киев разглеждат като форма на капитулация, и подкрепя руските искания за нови президентски избори. Зеленски заяви, че би провел избори, ако САЩ и Европа осигурят необходимите гаранции за сигурност.

Комбинацията от външен и вътрешен натиск идва в момент, когато лидерът, на 47 години, отново трябва да докаже способността си да действа в криза.

Зеленски при инвазията: отказана евакуация и символ на съпротива

Когато руските сили поеха към Киев през февруари 2022 г., Зеленски отказа предложената от САЩ евакуация и остана в столицата, заявявайки: „Няма да свалим оръжие.“ Нощното му обръщение пред президентството се превърна в символ на решимостта на украинците.

Докато Русия напредваше и милиони бягаха, Зеленски ежедневно се обръщаше към нацията и поддържаше духа ѝ. А чрез активна дипломатическа офанзива убеди западните съюзници да предоставят оръжия и техника, от които Украйна спешно се нуждаеше.

Този стил на лидерство контрастира с подхода на Владимир Путин, който рядко напуска Москва и се среща с войници. Зеленски редовно пътува до фронта и разговаря с пострадали цивилни. Близки до него твърдят, че именно срещите с хора му дават енергия.

Промяната след Буча и по-твърдият Зеленски

Съпругата му Олена Зеленска разказва, че мащабът на инвазията го е изненадал – той е очаквал ограничени действия в източните райони. Престъпленията, разкрити в Буча, обаче променят позицията му. На място Зеленски изглеждаше видимо разтърсен, като заяви: „Това са военни престъпления.“

Преди войната Зеленски твърдеше, че конфликтът може да бъде овладян с политическа воля. Днес той нарича Путин „диктатор“ и „убиец“ и е много по-непоколебим от първите години на управлението си. Тази твърдост доведе и до напрежение в отношенията му с Тръмп, особено след техния остър разговор в Овалния кабинет.

Управлението под вътрешен натиск

След като спечели изборите през 2019 г. с огромно мнозинство, Зеленски изпитва затруднения да изпълни предизборните си обещания. Инвазията временно заглуши вътрешнополитическите спорове, но с продължаването на войната те се върнаха.

Президентът беше обвиняван в концентриране на властта, включително с отстраняването на популярния главнокомандващ Валерий Залужни. Критици твърдят, че администрацията му действа без ясна дългосрочна стратегия. По думите на бивш високопоставен служител, в президентския екип „думата „стратегия“ се възприема като обида“. Други описват Зеленски за лидер, който търси нестандартни решения, изисква бързи действия и постоянно пита защо нещо не може да бъде ускорено. Въпреки ерозията на подкрепата, проучванията показват, че около 60% от украинците продължават да му имат доверие – значителен, макар и по-нисък дял спрямо началото на войната. В хипотетични избори той води с 20.3%, следван от Залужни с 19.1%.

От телевизията до държавното управление

Зеленски е баща на две деца и произхожда от рускоговорящо еврейско семейство. Ранната му кариера е тясно свързана с руската развлекателна индустрия. Комедиен конкурс, изпращащ победителите в Москва, се оказва неговият шанс да напусне родния индустриален град Кривой Рог.

През 2013 г. той води новогодишното предаване на руската държавна телевизия – сцена, на която години по-късно проруски коментатори ще отправят нападки срещу него.

В Украйна Зеленски добива популярност като актьор в сериал, в който играе измислен президент. Именно тази роля му дава тласък да се кандидатира за истинския пост.

След анексията на Крим през 2014 г. и началото на войната в Донбас той се обръща към Путин в телевизионно шоу: „Ако трябва – ще моля на колене, но не поставяйте страната ни на колене.“