Отлагането на преструктурирането на гръцкия дълг – фатално

Смисълът на преструктурирането на държавния дълг е да намали обема на новите заеми, необходими за спасяването на неплатежоспособно лице. Кредиторите предлагат облекчаване на дълга, за да получат обратно по-голяма стойност и да намалят с колкото се може повече новото финансиране на неплатежоспособното лице, коментира за project-syndicate.org бившият финансов министър на Гърция Янис Варуфакис.

Забележително е, че кредиторите на Гърция изглежда не могат да оценят този основен финансов принцип. Когато говорим за гръцкия дълг, виждаме ясен модел през последните пет години, който остава непроменен и до днес.

През 2010 г. Европа и Международният валутен фонд (МВФ) предоставиха кредити на неплатежоспособната гръцка държава в размер на 44% от брутния ѝ вътрешен продукт (БВП). Самото споменаване на преструктуриране на дълга беше възприемано за недопустимо и причина за присмех срещу онези, които са посмели да предложат такава неизбежна стъпка.

През 2012 г., докато съотношението между дълга и БВП скачаше до небето, частните кредитори на Гърция получиха значително подстригване от 34%. В същото време обаче към държавния дълг бяха добавени нови заеми в размер на 63% от БВП. Няколко месеца по-късно, през ноември, еврогрупата (съставена от финансовите министри на страните членки на еврозоната) посочи, че облекчаването на дълга ще бъде финализирано през декември 2014 г., щом програмата от 2012 г. бъде „успешно“ завършена и бюджетът на гръцкото правителство е постигнал първичен излишък (който изключва плащанията на лихвите).

През 2015 г. обаче, въпреки постигнатия първичен излишък, кредиторите на Гърция отказаха дори да обсъдят облекчаване на дълга. В продължение на пет месеца преговорите бяха в задънена улица, завършвайки с референдума в Гърция от 5 юли, на който гласоподавателите отхвърлиха с огромно мнозинство нови строги икономии, и с последвалото предаване на гръцкото правителство със споразумението от 12 юли. Тази сделка, която в момента е в основата на гръцките отношения с еврозоната, увековечава петгодишния модел на поставяне на преструктурирането на дълга в края на тъжна последователност от фискална дисциплина, икономическо свиване и провал на програмата.

Наистина, новият „спасителен заем“, предвиден в споразумението от 12 юли, очаквано започва с приемането – до края на този месец, на тежки данъчни мерки и средносрочни фискални цели, представляващи друг пристъп на строги ограничения. В средата на лятото следват преговорите за нов голям заем в размер на 48% от БВП (съотношението между дълга и БВП вече е над 180%). И накрая, най-рано през ноември и след първия анализ на новата програма, „еврогрупата е готова да обмисли, ако е необходимо, възможни допълнителни мерки... които целят да се гарантира, че брутните финансови нужди остават на устойчиво ниво“.