ЕП иска повече пари за подготовка на ЕС за бъдещи кризи

Членовете на ЕП искат следващият инструмент на ЕС за предотвратяване и реагиране при кризи да прави повече за предвиждане на кризите и да подпомага по-ефективно усилията за възстановяване.

В четвъртък Европейският парламент прие своята позиция относно следващия цикъл (2028–2034 г.) на механизма на ЕС за гражданска защита (UCPM). Това е основният инструмент на ЕС за подпомагане на държави, засегнати от бедствия като горски пожари, наводнения или земетресения чрез доброволни и съвместно придобити ресурси.

Членовете на ЕП предлагат финансирането на UCPM да бъде увеличено до 12,42 млрд. евро в текущи цени ( 11 млрд. евро в постоянни цени за 2025 г.) – което представлява увеличение спрямо предложените от Комисията 10,68 млрд. евро. Те също така се застъпват за целево разпределение на средствата, така че 40 % да се изразходват за гражданска защита, 40 % – за здравни извънредни ситуации, а 20 % – като резерв.

Наблюдение и предвиждане на кризи, преди те да възникнат

Членовете на ЕП искат да укрепят дейностите по наблюдение и предвиждане на механизма, така че институциите на ЕС и местните участници да могат да се подготвят за кризи, а не само да реагират на тях, чрез картографиране на уязвимостта и прогнози за климата с оглед на бъдещето. Членовете на ЕП предлагат специална рамка за координиране на гражданско-военното сътрудничество при реагиране на кризи и предвиждат по-силна роля за местните и регионалните власти. Те искат също така космическите възможности на ЕС да се използват за системи за ранно предупреждение.

Съвместна реакция на ЕС

Членовете на ЕП са съгласни, че новата програма трябва да укрепи съвместния капацитет за реагиране при извънредни ситуации (rescEU), включително чрез въвеждането на въздушна флота за борба с горските пожари, която да бъде на разположение от 2028 г.

Те предлагат също така рамка за готовност за възстановяване, която да гарантира, че държавите от ЕС разполагат с ясни мандати за различните нива на управление, както и с необходимите възможности за координиране на процеса на възстановяване.

Подчертавайки важността на доброволците, членовете на ЕП искат да гарантират, че те разполагат със специален правен статут, който осигурява за ясно застрахователно покритие, признаване на квалификациите и освобождаване от ограничения, свързани с работата.

Реагиране при здравни извънредни ситуации

Новата програма би помогнала също така на държавите от ЕС да се борят със сериозни трансгранични заплахи за здравето, например чрез натрупване на запаси от медицински противодействия (като лични средства за защита и активни фармацевтични съставки) и разработване на системи за ранно предупреждение.

Членовете на ЕП искат да разширят обхвата на подкрепата от ЕС, така че тя да включва трансгранично сътрудничество между специализирани центрове за медицински грижи, трансгранични медицински екипи, капацитет за бързо реагиране при медицински кризи (като например анализ на текущия капацитет на отделенията за интензивна терапия) и прехвърляне на пациенти между държавите-членки в ситуации на претоварване.

Съдокладчицата Лейре Пахин (С&Д, Испания) заяви: „Механизмът е най-добрият пример за европейска солидарност. Трябва да подобрим способността си за предвиждане на криси, да развием истинска култура на готовност и да координираме по-добре действията на различните участници. Трябва да обясним на гражданите каква е тяхната роля и какво трябва да правят, когато настъпи криза. Трябва да се борим с дезинформацията. За всичко това ни трябват повече ресурси. Европейският парламент твърдо подкрепя механизъм, който защитава човешкия живот и предвижда кризи.“

Съдокладчикът Аурелиюс Верига (ЕКР, Литва) заяви: „В Европа трябва да инвестираме повече в подготовката на нашите общества, преди да възникнат извънредни ситуации. Пандемията от COVID-19 ни показа защо готовността в областта на здравеопазването трябва да стане ясно определена част от гражданската защита на ЕС. В същото време климатичните извънредни ситуации застрашават човешкия живот и разрушават инфраструктурата, а източният фланг на ЕС е изправен пред специфични предизвикателства, включително хибридни заплахи. Не можем да се справим с тези предизвикателства без достатъчно финансиране. Разходите за готовност може да изглеждат високи, но цената на липсата на готовност винаги е много по-висока.“

Следващи стъпки

Позицията беше одобрена с 424 гласа „за“ срещу 105 гласа „против“ и 83 въздържали се. Парламентът вече е готов за преговори със Съвета относно окончателния вид на закона.

Законодателството е част от пакета за дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2028–2034 г. (МФР). Парламентът иска бюджетът бъде да силен инвестиционен инструмент, който подкрепя гражданите, регионите и предприятията, като същевременно осигурява ясна добавена стойност, надхвърляща националните бюджети. Членовете на ЕП предлагат увеличаване на размера на проектобюджета, за да се отговори на новите предизвикателства, и настояват за важността на новите източници на приходи за финансиране на амбициозен и устойчив бюджет.