Ще има ли жена – шеф на ООН

Хубава статия* в "Ню Йорк Таймс" под заглавие "След 70 години мъже, начело на ООН, някои казват, че е "крайно време" организацията да бъде оглавена от жена", при това не с една, а с две* българки на снимката!

Официалната кандидатура на България за поста генерален секретар на ООН е на Ирина Бокова, която е шеф на ЮНЕСКО.
Това е наистина чудесно за страната ни, но е и важно за промяната на мисленето по отношение на жените в световен мащаб.
За съжаление, у нас все още се срещат хора, които са готови да работят против кандидатурата на г-жа Бокова. Има хора, които разпространяват идиотски и неподплатени с нищо слухове за нея, за баща ѝ, за роднините ѝ по линия на брат ѝ - Филип Боков. Има хора, които са по-склонни да повярват на злонамерените слухове по неин адрес, но не и на делата ѝ като шеф на ЮНЕСКО. И, разбира се, има хора, които по никакъв начин не желаят да приемат фактите, които противоречат на тяхното мнение по адрес на един успял българин.
Не знам защо все още не сме успели да изкореним този непонятен стремеж на нашенеца, за който Константин Иречек пише през 1881 г. "За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата."
Мога да си обясня злобата, завистта, но изглежда, че един чужденец като Иречек го е схванал най-добре: нашенеца изпитва наслаждение, когато се стреми към това да разваля работата на другия.
Това не е уникално явление, което се среща само в България, но това, че се среща и на други места, не го прави по-поносимо у нас.
Не само когато някой има вече оформено мнение, но дори и само когато единственият аргумент на спорещия е "А ти кой си?" - тогава никакви факти не са в състояние да променят мнението му/ѝ.
Имал съм и други пъти възможност да споря по адрес на Бокова - човек, който говори свободно пет езика***, успяла да се пребори за поста генерален директор на ЮНЕСКО срещу други сериозни кандидати.
Споровете обаче никога не са били по отношение на... самата Бокова!
Обикновено са свързани с баща ѝ, брат ѝ, миналото ѝ в кабинета на Виденов и т.н., т.е. все неща, които нямат нищо общо с нея и нейните качества.
Спорещите не са запознати със статиите, писани по неин адрес от сериозни хора, каквито са напр. бившият полски президент Квашневски или бившият министър по европейските въпроси на Ирландия Роуч.
Не, защо да се влияе от такива авторитет, след като Нашенеца е чел "авторитетен източник" като блога на някакъв анонимен подлец, назовал се "Тутанкамон". Или някой жълт вестник.
За Нашенеца "Капитал" е вероятно несериозно издание, щом пише: "Бокова убедително демонстрира дипломатически и управленчески умения в голяма международна организация - ЮНЕСКО, която оглавява вече втори мандат. Ползва се с добра репутация пред петимата постоянни членове на Съвета за сигурност. Владее перфектно английски, френски, испански и руски - четири от шестте официални езика на ООН (изискването е само за два). Има ясно виждане за мисията и дейността на организацията. В полза на Бокова играят също така географският принцип и фактът, че е жена."
Нашенеца не се трогва от това, че министърът на външните работи Даниел Митов отговаряше в Народното събрание преди броени седмици и обясняваше как държавата е организирала кампанията на Ирина Бокова. За него прозападните позиции на министър Митов не са достатъчно убедителни. Нашенеца вярва на анонимния автор, който злослови по адрес на Бокова, а не на хората, подписали се с имената си в нейна подкрепа.
Показателно е и това, че дори хора, които се подписват под нападките си срещу Бокова, какъвто е например писателят Илия Траянов, го правят не с аргументи срещу нея самата или срещу дейността ѝ като шеф на ЮНЕСКО, а с посочване на факта, че баща ѝ е бил деец в БКП, а брат ѝ се подигравал с опозицията.
Бих се съгласил с всяка една конкретна критика, ако тя беше добре обоснована, не беше насочена срещу личността на Бокова или на нейните роднини, а срещу дейността ѝ като шеф на ЮНЕСКО. Но такива критики е повече от ясно, че няма, а ако ги има, то не са подплатени с факти - ако обратното беше вярно, самата Бокова не би успяла да спечели повторното си избиране на поста генерален директор. Защото в международните структури, особено през последните десетина години, е винаги ясно кога някой си върши работата и кога - не. И когато не си я върши, обикновено хората подават оставки или не биват предлагани за преизбиране. Но за нашенеца това не е достатъчно, защото той "чете" и "знае". Кавичките са сложени, за да подчертая, че се подигравам със знанията и прочетеното от нашенеца. И всеки нормален и мислещ човек би трябвало да се отнася скептично към изказвания на мнения, базирани на такива "знания", с каквито разполага нашенеца.
Затова не бива да се притесняваме от конкуренцията на Ирина Бокова за поста (в "Ню Йорк Таймс" пишат за други достойни кандидатури), а само и единствено от подлата завист и злобата, на която е способен Нашенеца.
Пожелавам успех на Ирина Бокова, не само защото нейният успех ще е страхотно положително постижение за България! Но ѝ пожелавам успех и защото това ще е голям и положителен опит на страната ни!
Може жена да бъде следващият генерален секретар на ООН.
И тази жена може да е Ирина Бокова.