Със сигурност ролята на Турция в Близкия изток намаля с кризата в Сирия. Това се дължи и на включването на много играчи в тази криза. До Арабската пролет, а и малко след това, Турция беше регионален лидер, водеше много преговори за помирение на конфликтите между страните в региона, но войната в Сирия промени нещата. Това каза пред БНР журналистът – балканист Зоя Димитрова ден преди предстоящите в неделя парламентарни избори в Турция.
Според нея причината е, че повечето големи политически играчи не споделят твърдата позиция на Анкара, че конфликтът може да бъде решен само глобално и със задължителното отстраняване на Башар Асад от власт и неутрализирането на „Ислямска държава“.
„Намесата на Русия през последните 2 месеца в кризата още повече усложни ситуацията и постави Турция в още по-трудна ситуация, защото тя икономически е много обвързана с Русия, но по никакъв начин не може да приеме действията ѝ в Сирия“, каза Димитрова.
Сирийските кюрди, подкрепяни от ПКК, са спечелили големи сухопътни победи срещу „Ислямска държава“ и Анкара се страхува, че като отплата за тези успехи сирийските кюрди ще получат възможност да направят поне автономия. Това би поставило на дневен ред въпроса за независима кюрдска държава, допълни Димитрова, която отрече Турция да е оказвала подкрепа на „Ислямска държава“, въпреки това страната дълго си е „затваряла очите“ за пропускливостта на границата си.
„За това тя плати една много скъпа цена – тези три атентата и последния – в Анкара – който е най-кървавият в историята на турската република“, каза журналистката.
Позицията на Турция за ситуацията в Сирия зависи до голяма степен от това какво правителство ще бъде избрано в неделя, коментира Димитрова. Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган има, макар и минимален шанс, да постигне мнозинство. Дори да не постигне мнозинство, формацията може да сформира коалицията с Народнорепубликанската партия, което значително ще намали поляризацията в Турция.
„В Турция има един страх от коалициите, защото през 70-те години, а след това и през 90-те имаше цяла поредица от, бих казала, безпринципни коалиции, които се правеха, само за да се поддържа управлението. Всички те доведоха до хаос – финансов, икономически. Затова турците са предпазливи“, каза Димитрова.
Тя изтъкна, че според анкета близо 65% от хората не желаят коалиционно управление. От друга страна, самостоятелно управление на ПСР плаши хората от това, че тази партия ще преяде с власт. Тя управлява 13 години, в повечето време успешно, но това засили желанието ѝ да контролира абсолютно всички сфери на живота.
Подкрепата за прокюрдската партия, според социолозите, остава на нива около 13% . Няма увеличение, но няма и намаление, каквото се очакваше след тези атентати. В най-лоша и уязвима позиция е националистическата партия, която не прояви абсолютна никаква ангажираност към това, което става и не участва в нито един от опитите да бъде намалено напрежението в Турция.
Влизане на ПСР в коалиция с партията на Националистическото движение би нанесла големи щети на процеса на помирение с кюрдите, коментира Димитрова.
Коментари