Елисавета (Лиза) Багряна е родена на 29 април (16 април стар стил) 1893 година.
Вечната и святата - заглавието на първата ѝ стихосбирка, публикувана през 1927 година, разкрива и начина, по който помним поетесата до днес, отбелязва dama.bg.
Личността на Лиза напълно се припокрива с творчеството ѝ.
През 1921 година Лиза се присъединява към литературния и обществен живот в София, като започва работа във вестниците „Лик“, „Вестник на жената“, както и в списанията „Златорог“ и „Съвременник“.
Личният живот на поетесата често е одумван, тъй като тя е била омъжена за Любомир Шапкарев и има син, но взима решение да ги изостави, за да се отдаде на истинската си същност – поезията.
Връзката на Елисавета Багряна с литературоведа Боян Пенев става причина за одумвания в българската общественост, защото по това време той е женен за Дора Габе. Смъртта на Пенев идва точно, когато той е готов да се разведе с Габе, за да бъде законно с Елисавета.
След това Лиза се омъжва още веднъж за Александър Ликов. По времето, когато двамата се запознават, той е сгоден за Дора Габе, която по-късно разбира, че двамата са се оженили тайно.
Награди за поезия През 1969 година Елисавета Багряна получава награда от Международната асоциация на поетите в Рим. А през 1983 година получава званието „Герой на Народна република България“.
Стихийната същност и творчество на Елисавета Багряна вървят ръка за ръка и стават причина тя да бъде една считана за една от най-добрите български поетеси на всички времена.
Потомка
Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв. Тя от сън ме буди нощем гневно, тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока, в свилени шалвари и тюрбан, е избягала в среднощ дълбока с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е из крайдунавските равнини и спасил е двама от кинжала вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам необхватните с око поля, конски бяг под плясъка на бича, волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна, може би средпът ще се сломя - аз съм само щерка твоя вярна, моя кръвна майчице-земя.