Дебютната си стихосбирка „Животворна отрова“ ще представи поетесата Станислава Немска. Премиерата е утре от 18 ч. в галерия „Арт Маркони“. „Прочитът на „Животворна отрова“ е вълнуващо преживяване, може би защото и написаното в книгата е преживяно. Превъплъщенията на любовта са разнообразни. Тя ту пристига по котешки тиха, ту бурна, като пороен летен дъжд. Тръгва си с пречупени криле, за да се върне отново преобразена, възкресена, обагрена от нова палитра образи - диогенски търсена и изхвърлена като Сизифовски камък. На фона на противоборството между крайностите се редуват раздяла, копнеж, надежда, ревност, изповедни желания и вричане. Станислава Немска демонстрира разнообразие в метриката, богата лексика, използва всичките пет стихотворни ритмични стъпки, преоткрива позабравени думи със специфична семантика“, казва редакторът на книгата Красимир Тенев. Станислава Немска работи като медицинска сестра. Пише от дете, но се престрашава да публикува в сайтовете за литература през 2010 г. с никнейм stenli499. В свободното си време обича да рисува. Илюстрирала е сама първата си книга.
ЩЕДРОСТ Това, което искам да ти дам, стократно надвишава всичко зримо — перо от гълъб, от сърна следа, искра от бъдник в центъра на зимата. Две детски длани, с обич и цветя — по тебе, като в рамка да се вместят. В нощта ти устни две да прилепя, по-вкусни от черешите на детството ти. Уви! — каквото мога да ти дам, оскъдно се побира в два-три стиха, в тъгата от следпразнични блюда, в прегръдка над безсънията тихи. В сърцето ми е празният уют, загубил битките със всяко минало. Зова те, но гласът ми недочут е бос мираж от лятото изстинало. Побирам те в дланта с пътеки пет, с единствена посока — да се връщаш. И в цветна обич в черно-бял портрет, и в хиляди дървета за прегръщане...