Две поетични книги представя Владимир Стоянов в галерия Арт Маркони

Две нови поетични книги ще сподели поетът, бардът и преводачът Владимир Стоянов. Те са дело на издателство „Фабер” с илюстрации  от художникът Леонид Феодор и скулпторът Христо Христов. „Сянка безпаспорт“ е допълнена с компактдиск, съдържащ ноти и 5 музикални авторски интерпретации върху стихове от Набоков, изпълнени от Владимир Стоянов.

 Винаги, когато се видим или чуем с Владо той споделя, че работи по нещо, което със сигурност ще ме впечатли и ще ми достави удоволствие. В гласа му се прокрадва една осезаема нотка на човек, открил съкровище, което няма търпение да сподели. Удивителен е пътят му към темите и авторите, които си избира. Ето какво споделя за стиховете в послеписа си към „Сянка безпаспорт“ на Набоков:

„Така откънтяха в мен Набоковите стихове и ги музицирах и изпях, както са ми въздействали и както ги чувствам. Затова структурирах и озаглавих по този начин книгата – без претенции да бъда изчерпателен, но с желанието да бъда обективен.

Не съжалявам, че избрах точно тези стихотворения от впечатляващото поетично наследство на Владимир Набоков. Те не са единствените, нито може би най-добрите илюстрации на отделните му творчески сезони и периоди. Въпреки това определено носят смисловото и емоционалното ядро на моята поетична интерпретация и следват, кореспондирайки помежду си, гласа на Набоков – лирика и белетриста.

Време е поезията на световния класик да получи своето заслужено

широко огласяване на различни езици, подобно на неговата белетристика. Време е литературната критика и история да съдействат по‑активно и мащабно за осмислянето на този високохудожествен влог в културата на човешката цивилизация чрез съответните аналитично-интерпретативни статии, студии и книги. Време беше тази поезия да се появи и на български език, защото всички народи и всички хора са едновременно големи и малки, лакеи и герои. А Владимир Набоков ни показва, че коя от тези две полярни същности ще отключим в себе си, зависи от нас.

„Сянка без паспорт“ зове със слово, образ и песен всеки, който се е научил да бъде свободен и да бъде себе си, който иска да види и прочете видяното отвъд предразсъдъците и границите. В нейния словесен свод биха могли да открият убежище чувствителните, истинските, търсещите, градящите се и изградилите се личности.“

Интересна е предисторията на следващата му книга „Ябълки от детството“ на Йеромонах Роман. Много обич и истинско възхищение от личността на този човек носи послеписът към книгата:

„Сега се питам: кое ме накара да преведа тези стихове? Защо ги носих в себе си повече от десетина години? Защо обичам да слушам молитвения глас на техния автор, който не просто пее, а проповядва уважение, братство, смирение и любов? Може би този поетичен свят за мен винаги е бил и ще си остане сакрален, откровение свисше, нещо толкова истинско и толкова невъзможно, и точно затова сигурно убежище от разтлението. Може би в този човек открих събрат и побратим по дух, на когото се възхитих отдън душа. Достатъчно е да го погледнеш в очите, да чуеш гласа му, за да усетиш тази извисена чистота, увличаща обаятелност и дълбочина на духовния водач, на православния отец, на патриота, на призвания и посветения. Силно излъчване, без нищо излишно, без нищо измислено. Той ни дарява стиховете си вместо молитва и благослов. И словото му бълбука като целебен извор, понася се като песен на славей срещу апатията и забравата, посипва със златния прах на мъдростта очите, косите, ръцете ни, душите. И ти се иска повече отвсякога да останеш и да живееш в този природосъобразен, обикновен и в същото време приказен свят, блеснал като „капчица метличина в тревния килим“ („Някога аз казах“).

Освен цялостната си издържаност двете книги имат още едно съществено предимство:

„Предпочетената позиционно разделена билингвистична визия на книгата също споделя убеждението ми, че всеки език си има своя неповторима фонетичносмислова и ритмичномузикална специфика, която не трябва да бъде накърнявана и затъмнявана от съпоставителни смесвания. Затова разделих и откроих равнопоставено оригиналния руски лад и българския преводен лад в единното книжно тяло. Така не бягам и от отговорността на преводача, нито вменявам чужди думи в устата на превеждания автор в отсъствието на оригинала.

В преводите се опитах да бъда близо до смисъла, образите и ритмиката на оригиналите. Когато се налагаше да вземам решения и да изразявам художествени предпочитания, се придържах към правилото на Патриарх Евтимий от Сребърния век на българската литература – да се превежда „по лепота“ (т. е. по красота). Това ме накара да дам на места известна свобода и простор на думите и да следвам психологията на поетическото преживяване, а не сухата словесна статистика.“  - казва още Владимир Стоянов.

Владимир Стоянов Стоянов е роден на 11.10.1959 г. в град Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ (1983). Член е на Съюза на българските писатели и на Градския съюз на писателите в Санкт-Петербург, вице-президент на Международната асоциация „Искусство народов мира“.

 15 години e преподавател по български език и литература в родния си град (1991 – 2006 г.). В периода (2006 – 2012 г.) работи като Главен експерт в Дирекция „Култура и духовно развитие“ в Община Варна. Той е един от основателите и организаторите на Салоните на изкуствата в гр. Варна, международния проект „Слово и образ“ и писателските семинари с участието на литературния институт „Максим Горки“. От 2012 г. е културен координатор в СОК „Камчия“.

  Негови творби (стихове, литературна критика и история, авторски песни, преводи) са публикувани в редица национални, руски, украински, естонски и полски вестници, списания, антологии, алманаси и сайтове като: „Съвременник“, „Пламък“, „Везни“, „Света гора“, „Език и литература“, „Простори“, „Море“, „КИЛ“, „Словото днес“, „Литературная газета“, „Юность“, „Меценат и мир“, „КольцоА“, „Литературная учеба“, „Невский альманах“, „Зеленоградская палитра“,  „Таллин“, „Всемирная литература“, Под небом единым“... Други са излъчвани в емисиите на радио- и телевизионни центрове в страната и чужбина.

Негови творби са превеждани на руски, украински, полски, китайски и испански език.